Настоящата статия не претендира за научна достоверност. Нейното предназначение е, чрез повърхностен допир с биологията и неврологията, да внесе повече яснота по отношение на т.нар. психични процеси (в т.ч. мислите, емоциите и усещанията) и на начините за тяхното управление. Всички допълнителни пояснения, за получаването на които може да възникне необходимост при четенето, са общодостъпни и на разположение на заинтересованите от материята.
Човешкото тяло е многокомпонентна биологична структура, която е управлявана от Мозъка. Той е сложен орган – Главният мозък заедно с Гръбначния образуват Централната нервна система (ЦНС), а излизащата от гръбнака и разпространена из цялото тяло невронна мрежа (невроните са мозъчните клетки), представлява Периферната нервна система (ПНС). ПНС свързва всички органи, мускулни групи и основните мозъчни рецептори (т.нар. физически сетива – зрение, слух, обоняние, вкус и осезание) с ЦНС и в частност – с Главния мозък, който е основната и най-важна част от системата. Въз основа на постъпващите от сетивата данни за средата, в която се намираме, той създава индивидуалните ни усещания (за студ, за глад, за болка и др.) като по този начин се грижи за здравословното състояние на физическото тяло. Освен това е автор и на всички наши чувства, настроения и емоции (умора, стрес, страх, симпатия, еуфория и др.).
Друга основна негова функция е да обработва, да интерпретира, да сравнява с наличната, да оценява и да съхранява (под различна форма – според текущата използваемост) всеки вид информация, който достига до него и на тази база да изгражда различните ни знания, умения и навици. Впоследствие, счетеното за ненужно бива архивирано, а за извличането му се създават специфични алгоритми (по тази причина всички действия, които не практикуваме, както и сведенията, които не използваме, се забравят).
Главният мозък е разположен в черепната кухина. Състои се от няколко компонента (таламус, епифизна жлеза, хипоталамус, среден мозък и др.), но основните му части са Лявото и Дясното полукълбо, които са свързани чрез т.нар. мазолесто тяло (Corpus Calosium). В двете полукълба се намират невронни групи или центрове, които отговарят за различните ни усещания, чувства, емоции и психо-физични състояния – в резултат на комуникацията между тези центрове или отделни неврони, както и на връзката между двете полукълба, изпълняваме всички възможни за нас физически и ментални операции. Тази “двуядреност” на Главния мозък позволява т.нар. “multitasking” – полукълбата отговарят за различните аспекти на зададен процес и се допълват чрез връзката си (например – едновременно четете това, докосвате части от лицето си, имате различни мисли и усещания, и долавяте звуци и миризми).
За да функционира нормално, мозъкът се нуждае от достатъчно количество кислород (главна суровина за производството на биоелектричество) и по тази причина е най-кръвоснабденият орган в тялото – потребява около 20% от наличната кръв. Във връзка с това, “правилното” дишане, както и “чистотата” на околната среда са от особена важност – кислородът постъпва в кръвта чрез дихателния процес.
За любознателните: в ядрата си невроните имат митохондрии, които синтезират кислорода от кръвта (чрез окислително фосфолиране) и отделят Аденозин-трифосфат (АТФ). АТФ се счита за универсален енергиен акумулатор в биологичните системи, както и за източник на всички био-химични реакции в организма. Благодарение на отделения АТФ невроните произвеждат електрически импулси, чрез които комуникират по електрохимичен път (свързват се физически, чрез което електрическите сигнали преминават по така образуваните “проводници”). В резултат на тяхната комуникация се образуват т.нар. мозъчни вълни (те са с електромагнитен характер), които се разпространяват, както в самия мозък и в тялото, така и извън тях. Техните различни честоти и амплитуди са послужили за разграничаването на отделните честотни диапазони или “нива”, в които функционира мозъкът (делта, тита, алфа, бета и гама).
Принципът на процесите в Главния мозък е следният:
Всеки път, когато мислим, действаме, учим, комуникираме и др., даден неврон-източник или група от тях генерира биоелектрически импулс и го изпраща към “комуникационния” си аксон (осъществява връзката между невроните). Аксонът, чрез синапсите (точката на свръзка между аксоните) е в състояние да осъществи стотици хиляди връзки с други неврони за единица време – чрез създаване на разлика в електрическите потенциали на отделните неврони, генерираните импулси се трансферират до невронната група – тяхна цел, на принципа на “Ефекта на Доминото” – от неврон на неврон докато се достигне до крайната точка.
Така се създават мозъчните вълни, както и се оформят т.нар. невронни магистрали, или “мисловни модели”. И тъй като действието или мисълта като процес представляват предаването на електрически импулс от неврон А, през неврони B,C,D,E,F… до неврон Z (конкретна мозъчна вълна) – колкото по-често се повтарят, толкова по-малко става електрическото съпротивление между невроните и толкова по-здрави стават химическите връзки между тях. Съответно електричеството протича приоритетно по маршрута с най-малко съпротивление – колкото повече мислим по един и същ начин или предприемаме едни и същи действия – толкова по-голяма е вероятността да продължим да го правим точно така.
Затова запаметяваме чрез повторения.
Поради тази причина се съпротивляваме на промяната.
Мисловните модели (навиците) може да бъдат променяни, като това е съпроводено с различна степен на трудност. Обективните причини за нейното наличие са, че мозъчните импулси вече трябва да преминат по съвсем нов маршрут, който все още е с високо съпротивление и слаби невронни връзки по протежението си. Но, след достигането на необходимия брой повторения, новата магистрала се изгражда, докато старата избледнява – търпението бива възнаградено. Субективните причини – обикновено не проявяваме достатъчно постоянство.
От казаното дотук може да се направи извода, че мозъкът представлява приемник-предавател с допълнителни функции – честотно преобразуване и анализ. Той обработва и реагира на сигналите, които му се предлагат, а автономността му се ограничава до създаването на логическите следствия на възприемаемите стимули (това са главно физическите ни възприятия и усещания). Но, по отношение на нашите емоции, чувства и настроения, които често са с преобладаващо значение за нас, неговата роля е подчертано изпълнителска – въпреки че отново той ги изработва, може да бъде заставен от по-висша инстанция да ги промени. Тази инстанция е Съзнанието, което действа чрез Намерението, Волята и Търпението. А те са част от общовалидните добродетели, които да бъдат изградени по време на човешкия живот.
С пожелание за успехи при постигането им!