Психотерапия

За психотерапията вероятно всичко вече е казано! Въпреки това, може би има нещо, което остава неясно:

Защо работи психотерапията и как всъщност го постига?

По-голямата част от отговорите се намират в процеса на комуникацията. Ние мислим и се държим по един начин, когато сме сами и съвсем различно, когато сме в компанията на едно или повече лица. Всяка форма на общуване, която използваме, освен мислите и поведението ни (предимно моментните), променя също нашите възприятия и гледна точка. Неслучайно един от основните ни инстинкти е социалният, т.е. ние изпитваме вродена потребност от общуване – главно, за да изразим себе си, да се сравним с околните, да подпомогнем  вземането на решение или да преодолеем лично затруднение. Всички знаят, че отстрани нещата изглеждат различно, а събеседникът винаги е отстрани. И когато той е компетентен в материята, вероятността неговото мнение да е от полза е много голяма. Дори когато то звучи неправдоподобно или неприемливо за нас, ефектът на “терапевтичното взаимодействие” е налице и необходимата промяна вече е факт – изпитали сме емоция (понякога негативна), изразили сме я (препоръчително) и сме започнали да задаваме въпроси (на специалиста и на себе си). Промяната вече е в ход, но… все още е нетрайна. За да приключи цикълът успешно е необходимо първо да осъзнаем причините за настоящото ни състояние и след това да ги променим чрез реални действия (дори да са ментални). Именно поради това терапията понякога не дава резултати или се проточва във времето – личният избор отново казва своята дума! Ако изберем да действаме – нещо се случва, ако предпочетем да изчакаме – промените също се забавят.

Разбира се, не всеки терапевт е подходящ за нас – така, както не всички хора, които познаваме са предпочитаната ни компания. Но, нека да помним, че ние взимаме решенията за себе си, в т.ч. с кого да обсъждаме личните си въпроси, и винаги можем да направим смяна.

Няколко думи и за индивидуалните психологични беседи, които провеждам:

На първо място – не ги ограничавам в рамките на “терапевтичния час” (термин, който клиничните психолози използват, за да обозначат продължителността на сеансите си, които всъщност продължават 50 мин.) – отделям ви толкова време, колкото прецените.

Нямам практика да консултирам по телефона или Интернет. Личният контакт е препоръчителен, защото много често чрез невербалната комуникация се разкрива по-голямата част от верните отговори.

Възможно е да се срещаме на различни места, в които и вие, и аз се чувстваме комфортно. Разнообразието и приятната обстановка се отразяват единствено благоприятно върху психиката.

Предпочитам да използвам практики от Позитивната психология – с усмивка и оптимизъм винаги е по-добре.

А ако се колебаете дали да се свържете с мен – единствения начин да разберете е като опитате! :)