Основната идея в разказите от четирилогията, вкл. голяма част от изразните средства, са взаимствани от “Initiation” by Elisabeth Haich.
ОБУЧЕНИЕТО
Вървя напред, придружена от гувернантката си. Колко пъти още, през тези многобройни години, ще минавам по тази дълга галерия с колони, свързваща двореца със школата, докато вече мога да го изминавам и със затворени очи.
За пръв път днес ще вляза като ученик. Щастлива съм, че започва обучението ми и опитвам да успокоя ума си. Съвсем съзнателно вървя към задълженията си на бъдеща всезнаеща.
На входа ме чака същия ученик. Отвежда ме отново при Него, в малката приемна. После ни оставя сами.
– Мило мое дете – започва Той – както вече ти обясних, да получиш Висшето познание означава, чрез обучение, постепенно да преминаваш през всички нива на енергиите, с които хората боравят, докато достигнеш до най-високото. Това изисква продължителна подготовка на тялото, на ума и на емоциите. Защото нервите ти трябва да се приведат в състояние да понасят нарастващите вибрации на енергията, която ще протича през тях. Да станеш осъзнат на определено ниво означава да овладееш и, по свое желание, да насочваш през нервната си система – към тялото, вибрациите на енергията, която съответства на това ниво. Степента на осъзнатост на всеки човек е различна, в зависимост от развитието му, поради което тялото на един по-неразвит индивид, не ще може да понесе вибрациите на друг, по-развит. Тази е и причината, поради която някои хора изпитват неприязън или неудобство, когато са заедно. Но, за това друг път! Да изучиш висшето познание означава да живееш съзнателно, използвайки най-силните форми на енергията си. Всичко това изисква необходимите съпротивителни сили на тялото ти, поради което то ще бъде подготвяно бавно и внимателно, за да се научиш да разпознаваш и да управляваш центровете по гръбначния си стълб, които разпределят енергията в цялото ти тяло. Всички тези упражнения ще ти бъдат преподавани лично от директора на школата. При упражненията за концентрация ще ти помага ученикът, който те доведе. А когато се справиш с всички упражнения, ще бъдеш прехвърлена под мое ръководство!
После ме благославя и аз тръгвам с ученика, който ще ми помага, към центъра за новопостъпили. Той ме отвежда до една от малките килии в стената, подава ми бяла, ленена дреха и чифт обикновени сандали и ми казва, че това е моята килия.
Когато излизам, облечена в новото си облекло, вече съм духовен ученик, също като новия ми приятел. Той ме отвежда в градината – разкошна зелена поляна, обградена с палми – прекрасно място за уединение. Отиваме при директора на школата, който ми разяснява ежедневните ми задължения. Учениците са разделени на малки групи, всяка от които се ръководи от по-напреднал ученик. Аз попадам в група на духовно извисени, сред които съм най-младата. Чувствам се добре в тяхната чиста и искрена среда.
Всяка сутрин, след изгрева на слънцето, трябва да се събираме в градината, където правим физически упражнения и се учим да се концентрираме. Усвояваме също и дихателни техники и чрез тях съсредоточаваме вниманието си върху различни части на тялото. Чрез всички тези пози и продължителното им задържане, постепенно се научаваме да осъзнаваме цялото си тяло и да движим съзнателно и най-малките му части. По този начин, тялото ни се превръща в безупречен инструмент.
Когато приключим с упражненията за тонизиране на тялото, отиваме в голямата зала за тренировки на ума. Там директорът ни диктува различни мисловни образи, които се учим да преживяваме сякаш са истински. Благодарение на тези упражнения предизвикваме съзнателно различни емоционални състояния в себе си и се учим да ги управляваме. Те ни учат също и да запазваме присъствие на духа, за да можем, във всяка ситуация, моментално да преценяваме как да постъпим правилно.
Всичко това изисква твърде голямо напрежение на нервите. Затова, всеки ден ни се предоставят условия за почивка и възстановяване: понякога ни разказват за етапите, които предстоят след получаването на Висшето познание (защото и тогава има много неща, които да продължат да се научават), друг път работим в градината, а често ни оставят и да си говорим помежду си. Тези разговори са ми любими – за пръв път се чувствам на мястото си, за пръв път усещам, че съм разбрана и разбирам другите. Нищо не ми тежи и душата ми ликува.
Но обучението ни не спира. Обикновено, точно след периодите на почивка ни се преподават най-трудните техники – за постигане и задържане на определени емоционални състояния, отново по нареждане на нашия ръководител. Смисълът на тези упражнения е да не бъдем подвластни нито на външни въздействия, нито на настроенията си, а да сме способни сами да създаваме начина, по който се чувстваме и да го запазваме непокътнат при всякакви обстоятелства.
Човек предполага, че за да бъде весел или щастлив, винаги трябва да има причина. Значението на нашите упражнения с мисъл-формите е това, че ние първо си представяме някаква причина, за да постигнем желаното състояние – така първо овладяваме самите причини, а след това ги елиминираме от съзнанието си и постигаме същите състояния, без причина.
След дълго трениране, когато напълно си усвоил тези упражнения, откриваш че винаги само си си въобразявал, че имаш някаква причина да бъдеш весел, или тъжен, или гневен. Упражненията ни показват, че различните случки нямат никакво въздействие върху нас. Откриваме, че всяко състояние на съзнанието произхожда от самите нас и възниква винаги отвътре – на една и съща ситуация, един се смее, друг плаче, трети остава безучастен. Защото всеки проектира навън, собствената си вътрешна нагласа. Като краен резултат, упражненията ни учат да съхраняваме непоклатимо психическо равновесие, независимо от всички обстоятелства. Освен това, чрез тях разбираме, че всичко, което се случва по земята е преходно, точно както са преходни и мисловните ни образи. Ние трябва да се научим да приемаме всяко събитие, с убеждението, че ни води към развитие и напредък.
…
Една от вечерите съм вкъщи и говоря с гувернантката си. Тя ме пита какво учим в школата. Отговарям:
– Ами, много различни и необичайни неща. Вчера, например трябваше да си представя, че съм палма, за да се науча да усещам различните видове енергия, от която е направена материята.
– Ти да си палма? Ха-ха-ха – избухва в неудържим смях тя – а къде ти е стъблото, къде са ти листата? Аз виждам само едно момиче – като всички останали!
След като известно време се забавлява на мой гръб, изведнъж става сериозна и угрижена:
– Знаех си аз, че ще стане така в тази школа – вече разсъждаваш като онези, които говорят от трибуната по време на празници. Дано ти остане поне малко здрав разум! – после излиза замислена.
Аз оставам сама в стаята си, с едно неприятно чувство. Усещам, че не биваше да говоря с външен човек за заниманията ни, но вече е късно.
На другия ден, Той праща да ме повикат при него. Отивам, леко притеснена. Той стои на обичайното място, в малката си приемна. Очите Му са дълбоки като небесния свод. Знае всичко!
– Ела тук, моя малка дъще – казва благо.
Пристъпвам към Него, изпълнена с доверие. Той взима ръцете ми в своите и пита с усмивка:
– Знаеш ли каква ще бъде следващата ти задача?
– Да, татко, знам!
– Каква?
– Да мълча! – отговарям също с усмивка, но и с известно чувство за вина. Въпреки това Го гледам доверчиво в очите, защото знам, че не ме укорява. Той кима, ние се разбираме. Няма нужда да се извинявам. Познава ме по-добре, отколкото аз самата, и знае, че не с лоши намерения съм разказала тайни неща на гувернантката, която далеч не е толкова зряла, че да проумее смисъла им. После Той помилва косите ми, изпраща ме и аз си тръгвам.
Ах, колко още пъти ще заставам пак така пред Него, признавайки че езикът ми е изпреварил мисълта! Че пак не съм успяла да се противопоставя на силата, която кара човек да каже това, което му е на сърцето! С времето и тренировките, обаче, се научавам да контролирам и нея – необходимо е постоянно да се самонаблюдавам и, преди да заговоря, да се вслушам в себе си, за да разбера дали трябва. Постепенно се научавам да отварям уста, само когато имам да кажа нещо!
Успоредно с това, се задълбочавам в упражненията по концентрация. С изненада научавам, че мисловната концентрация – да съсредоточиш вниманието и мислите си върху нещо и да ги задържиш там колкото пожелаеш, е само първата степен от усвояването на умението. А овладяването на останалите става все по-трудно и по-сложно, но с помощта на търпението, макар и бавно, напредвам и в тях. Дълбоко в съзнанието ми се запечатват думите на директора на школата:
„Наблюдавай хората наоколо! Има такива, които постоянно говорят за доброта, ходят усмихнати и при все удобен случай демонстрират колко са добри. Но това е само външно! Защото те носят единствено маската на добротата и стигне ли се до дела, издават егоизма си, защото СА самия егоизъм! Други хора пък, никога не говорят за доброта, изобщо не мислят, че искат да са добри. Но, на практика, всичко, което вършат е добро, защото те СА самата доброта! Това, което СИ, не се нуждае от мисли, думи или упражнения. Вашата задача първо е да разберете какво СТЕ, а после да Бъдете СЕБЕ СИ, постоянно развивайки тази ваша същност.“
И така, в живота ми настъпва дългия период, през който се отдавам само на тези две задачи – да бъда СЕБЕ СИ и да се науча да мълча!
…
След като смятам, че съм се справила сравнително добре с овладяването на мълчанието, заставам една вечер пак пред Него и Той ме пита:
– Какво научи, докато се бореше с мълчанието? Само над мълчанието ли се научи да бъдеш господар?
– Не, татко, това не беше възможно. Докато се борех с мълчанието, трябваше да се боря същевременно и с говоренето. В същата степен, в която овладявах мълчанието, ставах господар и на говоренето. Защото, да мълчиш означава да не говориш и да говориш означава да не мълчиш. Аз не можех да отделя тези две неща едно от друго. Открих, че както монетата има две страни, но е едно цяло, така и мълчанието и говоренето са двойка близнаци – две страни на една единствена цялост.
– Правилно – казва Той – значи е дошло време за теб, да бъдеш запозната с дванадесетте двойки качества. При финалните ти изпити ще те изпитват за тях. Сега слушай внимателно и запомни добре какво ще ти кажа:
Както „мълчание“ и „говорене“ са двете крайни точки на един и същ вид енергия, така има и дванайсет двойки качества, които ти трябва да се научиш също да овладяваш. Това значи, да се научиш да ги използваш в подходящо време и на подходящо място, като същевременно се стремиш и да избягваш отрицателните им форми, за които ще научиш по-нататък. Ще тренираш извън школата – в светския живот, защото там съществуват всички изкушения, както и различни типове хора, които ще бъдат за теб изпитание и препятствие. Но, това е така с всички останали – затова живеем сред други човешки същества, които ни помагат да се развием и в това направление. А, ако ти се научиш да владееш тези качества в светския водовъртеж, значи ще издържиш и изпита за завършването си.
Дванадесетте двойки качества са:
- Мълчание – Говорене.
- Възприемчивост – Неподатливост.
- Подчинение – Ръководене.
- Смирение – Самоувереност.
- Бърза реакция – Сдържаност.
- Съобразяване с останалите – Отстояване на позициите.
- Предпазливост – Смелост.
- Миролюбивост – Борбеност.
- Непривързаност към материята – Умение да я използваш.
- Неприобщаване – Лоялност, Вярност.
- Изтъкване на себе си – Скромност.
- Безразличие – Безусловна любов.
Сега и занапред, по силата на неотменимия закон за еволюцията, планетата Земя ще навлиза в един дълъг период, когато управлението постепенно ще завземат обладани от низки страсти и егоизъм хора. Но ти вече добре знаеш, че където се проявяват отрицателни сили, е задължително да има и положителни. В продължение на хилядолетия, на Земята ще се сблъскват, във все по-ожесточени борби, жаждата за власт на отделни хора и растящото недоволство на поробените човешки маси, които най-често дори няма да подозират за положението си. Същевременно, една малка общност от свързани чрез Познанието хора, ще работи скрито, за да го съхранява и да го предава на останалите, които са готови да го получат. По този начин, макар и невидимо и невинаги безпрепятствено, висшите истини ще продължат да съществуват и в един момент ще се окажат отново непреодолимо препятствие за господството на Мрака. Но за това, може да говорим друг път. Засега, важното за теб е да разбереш, че след получаването на Висшето познание, ти ще се превърнеш в част от тези Посветени и истинския ти път тепърва ще започне. Но, за да стане човек съработник, участник във великото дело, той най-напред трябва да овладее цялата стълбица от двойки качества. Както вече ти казах, овладяването им означава да си в състояние да проявяваш всяко от тях, по свое желание, при подходящи обстоятелства. Защото, едно и също качество, употребено в подходящи време и място е добродетелно, но в неподходящи е вредно, а понякога и опасно. Важно е още сега да запомниш, че няма лоши качества – има само неправилно приложени или неподходящо проявени! Ти вече научи какво значи да говориш и да мълчиш. Но говоренето е добродетел, единствено ако го използваш както и когато трябва. В противен случай, то се превръща в безсмислен брътвеж! Същото е и с мълчанието, Ако го употребяваш правилно – то е полезно, но ако мълчиш, когато трябва да говориш, се превръща във вредното премълчаване!
След това той ми дава примери за уместната употреба на всички останали от двойките качества. В съзнанието ми, още тогава се запечатват следните му думи:
„Един съработник, ще бъде наистина полезен, ако се научи да приема всичко, което му поднася съдбата. Не външните обстоятелства ти придават някаква стойност, униженията и оскърбленията от света не са в състояние да намалят или да разрушат твоите вътрешни ценности. Но пък, хвалебствията и възвеличаването не могат да ги умножат. Така че, начинът, по който се държат с теб другите хора, не трябва да ти влияе. Трябва да се научиш да оставаш такава, каквато си, независимо дали ще те унижават или ще те величаят. Научи се да бъдеш доволна от всички обстоятелства и да ги приемаш, без да се вълнуваш ни най-малко, и да не те смущава нито критика, нито хвалба. Ако твоята работа изисква от теб да живееш в оскъдица или пък да стоиш на висок пост, трябва да приемаш и едното, и другото единствено като средство за постигане на крайната цел – да помогнеш за развитието на събратята си. Нищо не трябва да променя твоята вътрешна нагласа. Избирай винаги най-доброто и не се задоволявай с посредствени неща. Трябва също да можеш да различаваш красивото от грозното, доброто – от злото, истинското – от фалшивото, но и винаги да помниш, че правиш това не за собствена угода, а в името на същата цел, за която ти споменах току що. И накрая – най-важното: макар че често ще ти се налага да се бориш, борбата ти трябва винаги да се осъществява с духовни средства и оръжия – със силата на знанието и мисълта, чрез отстояване на правдивото и неподдаване на агресивни провокации. Трябва да се стремиш да обединяваш това, което е разпокъсано и разделено, и да помиряваш тези ,които водят битки едни срещу други. Помни също, че нищо не ти принадлежи, а от материалните придобивки ти се отпуска точно толкова, от колкото имаш нужда, за да изпълняваш задачите си. Останалите ти стремежи към изкушенията на материята, трябва да бъдат съсечени из основи.
Като обобщение: ако искаш да бъдеш полезна, трябва да усвоиш умението и изкуството да владееш и контролираш собствената си личност и да си служиш с нея в обществото като с инструмент, който изпълнява твоята воля. Трябва да развиеш дарбите и способностите си и да започнеш да ги разкриваш на другите хора, едва, след като са доведени до най-високите си стойности. Трябва да можеш да показваш своята личност – чрез стойката ти, движението на ръцете, израза на очите и погледа, чрез изкуството да говориш – да привличаш хората към себе си, за да можете заедно да вървите към едно по-цялостно развитие. Но, когато е целесъобразно, трябва да можеш да оставаш незабелязана, да наблюдаваш, да анализираш и да подготвяш следващия си ход. Дълъг път има пред теб, но единствено от теб зависи да го извървиш до края!“
О, представителю на Бога! Никога няма да забравя думите ти! Те са запечатани тъй дълбоко в душата ми, че съм станала едно цяло с тях. Проникнали са в кръвта ми и в мозъка на костите ми и след това поучение, аз вече не съм същата, която бях преди! Но сега моята задача е да осъществя всичко това!
…
Заемам се, но не е никак лесно. Тренировките ми продължават понякога дълги часове. Постепенно загубвам представа колко време е изминало, дори не мисля никак за това. Докато, един ден, Той изпраща да ме повикат. Казва:
– Чувам, че вече си се справила и с упражненията по телепатия, които са едни от най-трудните! Това означава, че вече си готова за финалните изпити.
Още неизчакала да завърши с думите си, скачам и като се хвърлям на шията му, шумно го целувам по бузите. Той ме прегръща и казва, смеейки се високо:
– Виждам, че можеш също и да се владееш!
– Татко на душата ми – отвръщам аз – нали не ми се сърдиш?
– Не, не детето ми, съвсем не ти се сърдя. Но отново те предупреждавам – бъди предпазлива, много предпазлива. С повишаването на твоите знания и осъзнатост, се засилва и излъчването ти, което ще рече, че все повече хора ще бъдат привлечени към теб. Повечето от тях ще го правят напълно несъзнателно, но ще има и други, които изцяло умишлено ще искат да черпят от силната ти енергия. Ти вече си пробудена и владееш тялото си. Но, същевременно, на физическо равнище си непредпазливо отворена. Не слагаш резето на тази врата, не защото не би могла, а защото не винаги искаш. Все още не пазиш достатъчно добре тялото си от високите честоти на психичните енергии, а това, както неведнъж ти споменах, представлява голяма опасност за нервите ти. Имаш самоконтрол, когато искаш, но често отпускаш юздите, например – от буйна радост. А, както знаеш, щом не си в състояние да контролираш тези свои изблици, следователно не можеш да владееш и противоположните им – на гняв или яд. Ще трябва да се научиш на абсолютен самоконтрол – да проявяваш емоции, само, когато ти пожелаеш, като преди това вече си преценила коя проява ще бъде уместна. Помни задачата, която ти предстои и пътя, който си избра. За да бъдеш полезна на останалите хора, ти задължително трябва да се научиш да преценяваш правилно! Помни това, мило дете, и никога не го забравяй!
О, мой обични и скъпи учителю! Ти още тогава си виждал какво ще ме сполети неизбежно, и въпреки това си искал да ме спасиш! Но, и най-добрият съвет не може да превърне неопитността в опит, а моята вътрешна неуравновесеност и спонтанността ми трябваше първо да бъдат балансирани с тежки житейски уроци.
И така, в живота ми започва нов, дълъг период. Проверявам всяка своя мисъл и дума, всяко действие. Обмислям и преценявам дали наистина в подходящото време и на подходящото място давам израз на висшето познание, а не на човешкото в мен. И в състояние на такава постоянна будност, под непрекъснато самонаблюдение, откривам колко съм неовладяна, спонтанна и неуравновесена в емоциите си. Хората обикновено мислят, че спонтанността е добродетел, но това е само, защото не познават аспектите на подходяща проява на всяко човешко качество. А аз, която съм се запътила към службата и разпространението на Висшето познание, дори след изминалите години в подготовка, все още съм подвластна на страстите и външните впечатления, и все още не успявам винаги да бъда господар на всичките си физически, умствени и емоционални енергии. Колко ли време ще ми трябва, за да се науча?
През този период ходя в школата само до обяд, а после се връщам в двореца. Следобед участвам в светския живот – излети, пътувания с кораб, приеми или посещения на селища. Но ужасно се отегчавам по време на тези забавления! Не защото не обичам компания, съвсем не! Наистина искам и имам нужда да бъда сред хората, но сред такива – подобни на мен, с които има какво да си споделям. А повечето хора наоколо, при все че са от висшето общество, сякаш съвсем са забравили за духовната си същност и за това, че тялото е само инструмент за проявата й, и са затънали в илюзията на материалното съществуване. Та материята също е само средство за изпълнение на духовните ни цели, а не самите цели!
Когато съм сред такива хора, имам усещането, че съм сред мъртви души, които се движат, говорят, ядат и пият само заради това, че в тях действат силите на външната природа. Те изобщо не знаят, че притежават способността да управляват тези творчески енергии. Виждат само външната форма на един човек и изобщо нямат представа, че аз виждам вътрешната човешка същност – мислите, чувствата, цялата му душа. Те спокойно ме гледат в очите и ме лъжат, защото не знаят, че виждам истинските им намерения. Но аз приемам и това като повод да тренирам вътрешния си самоконтрол и външно, с нищо да не издавам това, което имам отвътре.
Но, животът никога не спира! Сред хора и случки, в радост и беда, всеки човек преживява собствената си съдба!