Основната идея в разказите от четирилогията, вкл. голяма част от изразните средства, са взаимствани от “Initiation” by Elisabeth Haich.
ВСЕЗНАНИЕТО
Минават дни, месеци и години. Вече съм тъй напреднала, че дори нещо да ме трогне дълбоко и да ме разтърси до вдън душа, не изпускам юздите на чувствата си. Наблюдавам съвсем съзнателно как външните впечатления въздействат върху нервите, и (ако не искам) не позволявам на тялото си да изпадне във възбуда или вълнение. В мига на пораждането на някоя съвсем естествена реакция, заставам със съзнанието си между нея и нервната си система и изисквам от нея, чрез силата на волята си, абсолютно спокойствие.
Най-сетне настъпва денят на завършването ми. Ако издържа финалните изпитания, ще се превърна във Всезнаеща от най-нисък ранг. Нямам търпение да узная какво още ми предстои и какви ще бъдат бъдещите ми задължения.
Вървя през дългата галерия с колоните към малката приемна, за да се появя отново пред него, напълно овладяна. Той ме посреща, както обикновено. Благородното Му лице излъчва неописуема извисеност.
– Моя, малка дъще – започва Той, – ти вече постигна степен, в която природните сили в тялото ти са напълно осъзнати. Занапред, само от твоята воля зависи дали ще дадеш израз на някоя от тях или не. Ти повече не си робиня на човешката природа, не само в мислите, но и в тялото и емоциите си. Аз, обаче, отново привличам вниманието ти към възможността отново да паднеш много ниско и да бъдеш поробена от силите, произхождащи от низшите степени на собствената ти природа. Както вече няколко пъти те предупредих, ти достигна дотук благодарение на силното си желание да усвояваш древните истини, които ти бяха разкрити въпреки липсата на практически опит у теб. Предупреждавана беше многократно за съществуващата опасност, ако попаднеш в непозната за теб ситуация, да отслабиш, дори за секунда самоконтрола си, и да насочиш силната си духовна енергия към телесната си обвивка, която начаса ще пострада. Не забравяй също, че всезнанието и всесилието изискват и включват съответната отговорност. Както знаеш, Законът изисква всеки да има пълна свобода на волята и право на избор! Време е окончателно да решиш – искаш ли да приключиш този процес и да поемеш огромната отговорност, която той налага? Остани три дни у дома си в пълно мълчание. И, ако си решила, на четвъртия ден, нека баща ти те доведе тук за последните приготовления.
Искам да Му кажа, че вече съм решила окончателно, но забелязвам, че Той прочита мислите ми. Затова се покланям ниско и си тръгвам.
Трите дни минават неусетно. На четвъртия отивам в покоите на баща си, който ме чака сериозен. Полага десницата си на рамото ми и заедно се отправяме към школата. Там, в малката приемна, ни очаква Той. Баща ми безмълвно поставя ръката ми в дланта на Учителя, поглежда ме с много обич и си тръгва.
– Мила моя дъще – казва Той – днес се затваря един голям кръг от закона, в който твоята съдба се проявява във времето и пространството. Твоят сегашен характер е изграден по време на многобройни досегашни странствания и инкарнации. Какъвто характерът – такава и съдбата! Ти взе своето решение да служиш в храма на знанието, като го разпространяваш сред човешките синове и дъщери, съгласно задачите си. Успешно премина през всички изпитания с изключение на едно – финалното. Именно то ще покаже дали си вървяла правилно по пътя на обучението през годините на подготовка, защото след малко ще бъдеш подложена на най-силната, седмата степен на енергията, която ще бъде активирана в теб отвън. Ако тялото и нервите ти издържат, значи си достойна да се наречеш Всезнаеща и да носиш кръста на Висшето познание, ако ли не – ще умреш начаса! Имай предвид също, че ако издържиш, ще изпаднеш за известно време в съноподобно състояние, от което ще се събудиш с усещането, че вече не се отъждествяваш с тялото си и енергиите, които го обслужват. Защото физическите енергии за един Всезнаещ са единствено инструменти, с които той си служи, за да изпълнява функциите си, но в своето съзнание той се занимава единствено с най-висшите съзидателни сили.
Нека Бог да те благослови! А сега ме последвай!
След това ме отвежда в друго крило на школата, което не съм посещавала досега. Преминаваме през различни по форма и размери помещения, свързани с дълги коридори и накрая спираме в неголяма зала. Оглеждам се с любопитство и забелязвам непознати съоръжения и апарати, както и един учител с по-нисък ранг. Той се усмихва и ме отвежда до продълговат, каменен съд, в който трябва да вляза. После те двамата поставят в мълчание капака над главата ми и аз оставам сама, в абсолютна тъмнина. Въпреки че не знам какво ме очаква, отдавна съм се научила да запазвам присъствие на духа. Не се страхувам, изгонвам и всички мисли от главата си. Чакам в абсолютен покой и не разбирам кога изгубвам съзнание.
От безпаметния сън ме изваждат очите Му! Те излъчват същата светлина, същата обич и същия вътрешен мир, които толкова добре познавам и отново ми въздействат така силно, че за миг идвам на себе си. Жива съм – това е, което първо ми прави впечатление. Чувствам се като новородено бебе. Тялото ми е същото, както беше преди, но сякаш съм съвсем друг човек! И се намирам сякаш в нов свят – вече виждам нещата не само отвън, а в тяхната същност. Всичко в мен вибрира в съзвучие и в синхрон с божествено чисти и силни трептения и аз се чувствам едно цяло с цялата Вселена. Значи това било да си Всезнаещ? Дори не съм си представяла колко истинско и силно е това ново усещане! Но винаги съм го искала! Сега само трябва да свикна с него и да се науча да го използвам подходящо. Но съм спокойна – знам, че учителите ми ще продължат да ми помагат. Знам също и, че ми предстоят още изпитания, защото и Всезнанието има седем степени, които искам да изкача. А сега започвам от най-ниската.
Все още леко замаяна, приемам поздравленията на другите служители и ученици. На главата ми поставят красива диадема – отличителен знак на Всезнаеща от най-нисък ранг. После ме отвеждат в килията ми и ме оставят да се възстановя.