2020
Разказ
Част Втора
Всички описани събития са измислени.
Изведнъж мъжът се сепна. Колко ли време беше изминало? Осъзна, че вече не вижда странния си събеседник. Затвори очи, но нищо не се промени. Отвори ги отново – меката светлина на парковите лампи приятно погали погледа му. Въздухът беше удивително свеж, чуваха се щурци…
– Къде изчезна? – усети как произнася на глас.
– Тук съм, спокойно! – думите прозвучаха вътре в главата му.
– Какво стана, защо вече не те виждам? Плашиш ме!
– Спокойно, винаги съм бил тук. Или там! Нали ти казах, че Аз съм Ти! Колко пъти сме разговаряли досега… просто днес реши да си дадеш малко свобода. Да бъдеш честен със себе си! Всъщност, заслужаваш поздравления!
Така че, не е необходимо, нито да ме виждаш, нито да използваш думи. Достатъчно си поиграхме. Нека станем сериозни. Мислите ти са достатъчни, за да общуваме.
– Добре, съгласен съм – вече наум каза мъжът – да приключваме с това. Дори искам да го забравя.
– Няма да го забравиш, свиквай! Скоро вече няма да можеш да продължаваш да се самозаблуждаваш. Никой няма да може!
– Пак ме плашиш, наистина! Но думите ти имат смисъл. Дори мисля, че сам го усещах и преди това.
– Да, така е! Иначе нямаше да се “появя”.
– Честно казано, ще ми трябва известно време, за да асимилирам всичко, което “чух”. Само че… изкушавам се да те питам: в днешния свят, в който всичко се обърка, какво да правим ние-хората? Загубихме опора, сякаш!
– Амии.. не е лесно да се отговори просто така! Предстои ви трансформация. Многопластова! Много неща се нуждаят от ревизия: политическите ви доктрини, финансовите, съдебните и законодателните, нравствено-моралните! Отдавна са в противоречие със собственото ви развитие. Защото развитието на Съзнанието – личното и общественото, винаги протича, но вие все още нехаете за него. Разбираш ли? Потребностите ви са се променили, но вие сте пропуснали да забележите, поради което се опитвате да удовлетворите “старата им версия”. И когато не ви се получи, се натъжавате или озлобявате (в зависимост от това какъв човек сте) и започвате да търсите отговорност от Света.
Ще ви трябва време… не знам колко, от вас зависи! Но не, за да чакате, а за да наваксате пропуснатото. Иначе нищо различно няма да се случи… освен неприятни за вас събития – продукт на собствените ви действия.
– Хм… звучи ми като трудна задача…
– Виж… Процесът на Еволюцията не може да спре. Той е вечен! Но се променя! И ако вие-хората откажете да се променяте заедно с него – изпадате в несъответствие! Не е сложно! Ако държиш – за кураж, ръката на детето си, което е на въртележката – в момента, в който изостанеш от нея – тя те повлича! По-силна е от теб! Но, все пак, имаш избор – да се пуснеш или да бъдеш в синхрон. Такава е и ситуацията във вашия свят сега! Преди време сте имали възможност единствено да наблюдавате Еволюцията и да я изучавате чрез поглед към историята, но днес вие участвате в нея! И понеже усещането е ново за вас, закономерно се съпротивлявате. Но е безсмислено! Ако не ви се тича – просто се качете на въртележката и я оставете да ви носи!
– Така, както го обясняваш, го разбирам. Но не ми е ясно как се е стигнало дотук?
– Истинските ти намерения се разкриват чрез това, което вършиш. Ако говориш едно, а вършиш друго, значи – лъжеш! Вие лъжете твърде често, най-вече – себе си! Следователно лъжете и другите, дори да не го правите физически! Когато лъжеш себе си, значи показваш неистинско лице пред останалите! А когато много хора го правят достатъчно дълго – нарушават някои от формите на баланса. После стават жертва на принудителното му възстановяване от Природните закони. Които, между впрочем, не са забранени за изучаване от вас – дори виждате материалните им изражения. Но сте прекалено заети да следвате стереотипите си и нямате време за “глупости”, които “не може да се видят”.
– Звучиш прекалено песимистично. Сякаш ние – хората сме най-лошите същества на света – съсипваме собствената си планета, тероризираме околните, влагаме усилията си не където е полезно, нарушаваме много видове закони… нима наистина сме такива?
– Какви? Вие сте такива каквито СТЕ! А не такива, каквито МИСЛИТЕ, че сте или каквито ВИ се иска на бъдете!
– Не разбирам…
– Крайно време е да разберете, че не можеш да действаш във външния свят, ако преди това не си действал в СЕБЕ СИ. Защото действието отразява единствено същността на този, който го предприема. Не можеш да отстраниш проблем чрез действие, ако ти си проблемът! Трябва да промениш себе си! Средата, източника!
– Но как?
– Като разбереш кой си? Какво усещаш? Какво не ти достига като добродетел или какво ти е в повече като негатив? Къде е мястото ти в цялата система? Там ли си? Готов ли си да го заемеш? Другото… е, то се разкрива впоследствие!
– Почти се отчаях! Сякаш всичко досега е било напразно…
– Няма място за отчаяние! През цялото време сте изминавали път. Независимо, че е бил неподходящ, той е полезен за вас, защото и по него сте вървели – развивали сте се. Просто сега ви предстоят последните крачки и много от вас, все още не искат да ги направят. Поради което ще бъдат принудени!
Но любовта… ето ви нещо трайно! Всеки път, когато не знаете какво да правите – усъвършенствайте се в някоя от формите й, дори да е най-тривиалната. Всяка стъпка напред ще ви приближи до същността!
А сега си тръгвам!
Всички мисли, сякаш за миг, се заличиха от главата на мъжа. Той стана, разтърка очи и се протегна! Тялото му се беше схванало, но усещаше непозната лекота! Изпита глад! Обърна се и тръгна към колата си, паркирана в малка уличка до парка. Утре щеше да му мисли. А сега… “Каквото – такова!” – с усмивка си спомни за странния диалог, в който току що участва – вече му се струваше толкова далечен:
“Животът е Днес!”
КРАЙ!