Болести и хомеопатия

Целта на статията е информативно да посочи първопричините за възникването на заболявания, както и тяхното третиране чрез хомеопатия. За постигане на тематична яснота е необходимо задълбочено навлизане в материята. То следва да се извърши самостоятелно, с отчитане на фактора “Време” като евентуална необходимост. Използвани са извадки от “Съдбата като шанс”.

Здравето, като психо-физичен статус, е неотменима предпоставка за “нормалното” функциониране на всеки от нас. Въпреки това, през определени периоди то излиза от рамките на желаното. Тогава, основните ни усилия обикновено се насочват към неговото възстановяване, а впоследствие – към поддържането му в балансирано състояние. Балансът е основната характеристика на съществуването на енергийните и материалните структури, каквато съвкупност представляват хората. Неговата противоположност – дисбалансът, в разглеждания контекст е по-позната като болест и представлява обектът, който представителите на медицината се опитват да елиминират в стремежа си да съхраняват човешкото здравословно състояние. Тук изказваме твърдението, че това е невъзможно, като вместо да го аргументираме, ще споделим някои концепции, които ще го представят в различна светлина.

Започваме с т.нар. Принцип на противоположностите в неговото проявление като “Болест-Здраве”. Непрекъсната поредица правилни решения или постъпки, се олицетворява от Абсолютно здраве, неправилни – от Абсолютна болест. Между тези крайни полюси се намира реалността – всички възможни здравословни и болестни състояния.

В предложения ред на мисли, болестта представлява осезаемо следствие от действия и/или бездействия, оказали се погрешни (появата на болестта го показва). Същевременно тя служи за индикатор, който да насочи вниманието на човек към негови състояния (вътрешни и външни), които той не забелязва, или влиянието на които подценява. Болестта като носител на информация показва къде сме се отклонили от полезното си направление и нерядко ни принуждава да предприемем определени действия, да се въздържим от други, както и да задаваме въпроси. Разболяваме се, когато под/съзнателно нарушим балансираното си психо-физично състояние. Дори в случаите, в които бактерии, вируси и токсини се приемат за формални причинители на болестта, истинските причини се намират в самите нас – зрънце, поставено в благоприятна среда, покълва, в неблагоприятна – изсъхва. Подобното привлича подобно!

Технически погледнато, лечението се заключава в разчитането на информацията, която болестта носи и използването й впоследствие за възстановяването на баланса. За целта се проучва т.нар. симптоматика, която е с потенциал да разкрие първопричините за възникването си. Именно те следва да се считат като подлежащи на интервенция, защото заличаването на симптомите, не може да елиминира това, което ги поражда. Например, червена лампичка на арматурното табло на автомобила индикира наличието на неизправност. Но, отстраняването на лампичката не премахва повредата. Нещо повече – оставена без навременно внимание, тя се задълбочава.

Традиционната медицина разглежда болестта като проблема, който да бъде отстранен. Т.е., насочва се към следствията, а не към причините. Когато става въпрос за физическа проява, подобен подход има частична успеваемост. Тя не се оспорва от настоящия текст, както и няма да й бъде отделяно повече внимание. Вместо това, ще разгледаме т.нар. хомеопатия, която остава слабо познат метод за третиране на нежелани състояния.

Хомеопатията ( от гръцки: „хомиос“ – подобен, и „патос“ – болест) е алтернативна наука за елиминиране на разнородни неразположения от психо-физично естество. Неин автор е Самуел Ханеман, който синтезира резултатите от изследванията си в книгата-справочник “Матера медика”. Като основа на разработките си използва алхимични способи, които “официалните” научни кръгове отхвърлят, поради невъзможността да ги докажат чрез материални анализи. Поради това хомеопатията продължава да се счита за псевдонаучна, въпреки очевидните резултати след нейното прилагане. През годините, различни автори се опитват да ги обяснят на широката общественост, в т.ч. научната, но успехът им не е достатъчен. Текстът, който следва, не преследва същата цел, но съдържа необходимото, за да бъдат разбрани общовалидни закономерности през призмата на хомеопатичните методи.

Основните презумпции в хомеопатията са, както следва:

1. Човекът като Микрокосмос е еквивалентен на Макрокосмоса (“…каквото е Вътре е същото като това, което е Вън!”).
2. Отровата за здравия е лекарство за болния (“Всичко е лекарство и всичко е отрова – зависи от дозата!” – Парацелз)!
3. Подобното се лекува чрез Подобно („Similia similibus curantur”)!

Всяка форма на материята е осезаемо за физическите сетива проявление на енергията, която я е създала! Това важи и за самите хора и техните тела. Видовете енергия, необходима на човек, се срещат в Макрокосмоса главно като минерали, растения и животни. Т.е. същността, например на дадено растение, представлява материализираното проявление на даден вид енергия. И, ако на “болен” липсва някой от тях, той може да се открие в Макрокосмоса и липсата да бъде попълнена.

Почти всяка, срещаща се в природата субстанция, може да бъде отровна за човека. Това зависи единствено от дозата, в която се приема – за отравяне с готварска сол е необходимо значително по-голямо количество, отколкото с живак! За да определи приемливите лекарствени дози, хомеопатията първоначално изпробва своите лекарства върху здрави хора – доброволец, често – самият лечител, приема от дадена субстанция (минерал, растение и др.) докато се разболее. Опитите, впоследствие се разширяват, до оформянето на представителна извадка. Всички регистрирани симптоми се проучват в детайли, и се получават картините на отравяне и лекуване за всяко изследвано вещество. Когато се появи пациент със симптоми, сходни на предизвиканите от определено средство, приложено върху здрав човек, то се счита за „similе” (подобно) и в състояние да излекува болния.

Задачата на лечителя-хомеопат е да установи какво липсва на клиента му и къде в природата може да се открие! След това да го преработи и да го предложи в подходящи количество и честота на приемане. Важно е да се отбележи, че истинската хомеопатия предписва само по един вид лекарство за конкретен случай (вместо комбинация от няколко), като причините за това ще бъдат обяснени по-долу!

Хомеопатичните средства се изготвят по следния начин:

От дадено растение се приготвя т.нар. първична тинктура (“Example”). Избрано количество от нея се разрежда с десет еквивалентни части разтворител. Получената смес се разтръсква и се получава “ExampleD1” – първата десетична степен на разтвор от растението. Част от “ExampleD1” също се разрежда с десет части разтворител. Получава се “ExampleD2” и т.н. Лабораторните изследвания показват, че при D23 не се съдържа нито една молекула от първичната тинктура. От материална гледна точка, всяко следващо разреждане е само ритуално. В химическо отношение “ExampleD30” по нищо не се различава от “ExampleD200” – и двете са чист спирт. Въпреки това хомеопатията работи с тях, използва също и т.нар. С-степени, при които се разрежда в съотношение 1:100. При С-степените, материалното ниво се напуска още при С13 (съвременните означения са “СН” или “СК” – “Centesimal”, разредени по методите на Hahnemann или на Korsakov). Има и други означения, но те са важни в случая.
Т.е. хомеопатията не отрича, че нейните медикаменти не съдържат “лекарствено вещество”, но същевременно се разграничава от Ефекта “Плацебо” (при него “оздравяване” настъпва след прием на неутрална субстанция от пациент, който смята, че приема истинско лекарство). Дозирането на хомеопатичните средства поражда допълнителни въпроси – D6, се приема, примерно по една доза (това са 7 капки или 7 глобули) на два часа, DЗО – веднъж на ден по една доза, D200 се взема еднократно на шест седмици. Също така, хомеопатът изписва против разширени вени, на пациент, същото лекарство, което е изписал на негов близък против ангина. А когато въпросният се разболее от ангина, му предписва съвсем друго.

Логично е подобни действия да изглеждат неправдоподобно, в случай че се разглеждат от материална гледна точка – всеки анализ ще покаже, че взаимодействие между външни за организма частици и клетките на тялото не протича. А когато става дума за казус от психично естество, което само по себе си е достатъчно неясно за конвенционалния учен, нещата стават още по-сложни. Въпреки това, поглед под различен ъгъл, може да представи проблематиката в интересна светлина:

Започваме с това, че хомеопатията е езотерична наука. Това означава, че не може да бъде обяснена обществено, по причини, които тук ще бъдат спестени В допълнение, аналогичният способ на разсъждение, който тя използва, е диаметрално противоположен на базираните върху причинно-следствената последователност “научни” подходи, превърнали се в начин на мислене за средностатистическия човек. Поради това, е възможно единствено споделянето на базисна фактология, която да послужи като основа на по-нататъчни, лични проучвания.

На настоящия етап, няма как да се абстрахираме от понятието “първичен принцип”. То следва да се разбира като субстанциален импулс, който се отнася към пълния спектър на енергийните прояви – от най-грубата материя, до най-високочестотната енергия. Първичните принципи са тези елементи, които са характерни за всички нива на проявление – в животинския свят, в минералния, в света на растенията, както и на материално или на психично ни­во (известни са и като Архетипи). Те може да се преброят чрез пръстите на човешките ръце, нематериални са по своята същност, но се забелязват както в материалните форми, така и в психичните състояния на хората. Пример – първичният принцип “Съпротива” се проявява, както следва: ниво минерали – варовик; ниво растения – бръшлян; животни – магаре; метали – олово; тела – скелет; планети – Сатурн; цвят – черно; болест – камъни в бъбреците; психично състояние – паник-атака и др. Представените понятия нямат връзка едно с друго, обединява ги общият принцип. Достатъчно е да бъде забелязан в една своя проява – в конкретно поведение или състояние на човека, за да се разкрие, чрез аналогично разсъждение, защо се наблюдава.

Твърдението “Човекът като Микрокосмос е еквивалентен на Макрокосмоса” означава, че всички първични принципи от познатата Вселена, се срещат в човешките тяло и психични състояния. Здравословният психо-физичен статус на хората представлява балансирано съотношение между първичните принципи, а болестите – промяна на пропорциите. “Лечението”, както вече споменахме, е доставка от външната среда (която също ги съдържа).

Оттук-нататък, обясненията се улесняват. За удобство, по-надолу ще използваме понятията “Природа”, “Материя”, “Енергия” и “Информация”, без да ги дефинираме. В контекста на Материята, понятията “Енергия” и “Информация” са тъждествени! За да съществува материята е необходима информация. Различните честоти на енергията пренасят различна информация, комбинациите и взаимодействието между тях създават различните състояния на материята. В Природата всичко е носител на информация – флората, фауната, въздухът и др.

Хомеопатията третира негативните материално проявени следствия като информационни дефицити, които заличава чрез снабдяване с необходимите енергийни количества. След констатирането на вида енергия, който е нужен, той се открива в Природата, преработва се и се предлага. При психичните неразположения подходът е същия, като е важно да отбележим, че при тях хомеопатичните средства действат както антидепресантите – като заместители (но без странични ефекти – при правилно дозиране).

За да завършим цикъла на обясненията, ще разграничим понятията “информация” и “носител на информация”. Компютърният “хард-диск”, например е информационен носител, на който може да се съхранява различен вид информация – аудио, видео, текст и др. Два диска с еднакви параметри, визуално и материално изглеждат по един и същ начин (ако ги разглобим или ги изследваме с апаратура, ще открием, че всичко в тях е еднакво), но може да съдържат коренно различна информация. Информацията е нематериална по своята същност, но в материална среда се проявява чрез физически носители. Те може да бъдат всякакви – хартия, минерал, кристал, магнит, звук и др. Едни и същи информационни носители могат да предават най-различни информации, една и съща информация може да бъде разположена на най-различни носители – ако някой реши да се запознае със съдържанието на Библията, то може да бъде съхранено в електронен формат или на хартия – с всички техни вариации. Избран вариант ще даде точно толкова информация, колкото и десет други.

В хомеопатията носителят винаги е един и същ, но информацията, която се прехвърля върху него, е нееднаква или е извлечена от различни източници. Също така, поради индивидуалния подход при разглеждането на случаите, се наблюдава предписването на диференцирани средства при пациенти с еднакви оплаквания – защото разнородни причини може да доведат до идентични следствия.

Всичко това се предприема, защото липсващата на “болен” човек информация, трябва да бъде поднесена отделно от физическата си форма (в “енергиен” вид върху неутрален носител). Това, на практика, представлява т.нар. степенуване в хомеопатията – отделяне на информацията от нейния първичен носител и прехвърлянето й върху неутрален (спирт или глобули млечна захар). Колкото повече нараства степенуването, толкова повече информацията от дадено растение се “изчиства и усилва” – разтоварва се от материалната си обвързаност с него и се доближава до първоначалното си енергийно състояние. По тази причина е необходимо дозирането и честотата на приема да бъдат стриктно прецизирани – допусната неточност ще доведе до друга форма на дисбаланс.

Въпреки очевидните преимущества на хомеопатичните средства пред “традиционните” медикаменти, подходът към тях не следва да бъде съгласно общоприетото (лекарство за борба с болестта). Те може да се считат за възстановяващо баланса средство, което остава външно. Трайното премахване на нежелано състояние остава възможно единствено при корекция на неприложимото поведение – психично и/или физическо.