Вяра и Реалност

Всеки е свободен да вярва в каквото желае и да се възползва от това свое право. Вярата като събирателен термин, надхвърлящ рамките на религията, доктрината или учението, оказва неоспоримо влияние върху човешките “съдби” и често ги представя такива, каквито ни се иска да бъдат. Реалността, от друга страна, в смисъла на “това, което сетивата възприемат”, представлява развитието на човешкия живот – такъв, какъвто се случва. Двете понятия може да се разглеждат паралелно, както и да се допълват в своето използване, но все по-често изпадат в противоречие, като нерядко това убягва от вниманието ни – вместо да помага за “преживяването” на реалността, вярата пречи, а “Вярващият” дори не подозира.

Безпредметни остават опитите за “доказване”, на “правилните” употреба на вярата и разчитане на реалността, но няколко реда по отношение на тяхната специфика в контекста на съвременния начин на живот, може да се окажат полезни:
Обяснимо е желанието на човек да получава всичко, по възможност “сега и веднага”, но също толкова очевидно е, че не винаги се случва. И тогава (когато нещата не се развият съгласно очакванията) обикновено започват опитите за изясняване на обстоятелствата, в които Вярата играе непренебрежима роля за възприемането на Реалността.

Понастоящем, едва ли бихме могли да твърдим, че нямаме достъп до информация. Тя буквално ни залива и е разнородна, в отделни случаи – дори надхвърляща индивидуалните възможности за асимилация. Същевременно, Вярата позволява на т.нар. Духовни текстове, Учения и Практики да добиват нарастваща популярност. Защото, често, в разрез с научните дисциплини (приетите за такива), те предлагат алтернативни начини за обяснение на различни събития, с които се срещаме в житейски план, в т.ч. от физически характер. Техните автори или Изразители, впоследствие нерядко се превръщат в съвременни идоли или модели за подражание, а действията и възгледите им се припознават в автентичен вид.

От гледна точка на спецификата на Масовото съзнание, това е нормално, и немалко от нас ще потвърдят, че този е техният път. Разбира се, ще бъдат прави, но единствено в собствената си представа. Защото, практиката и дори прагматичното наблюдение на определени елементи от личния и обществения бит, ще покаже, че броят на хората, които не постигат желаното, следвайки дословно нечии напътствия, не е никак малък. А щом предприети действия не водят до промяна, тяхната неприложимост се очертава очевидна.

Една от общовалидните характеристики на Вярата е, че почти всеки вярва в това, което му се иска да бъде вярно или което маркира път с най-малко съпротивление! В допълнение, съвременният човек все повече се отдалечава от навика да обмисля предложени концепции, особено, когато изглеждат недвусмислено. Още по-рядко си проправя път идеята, че съществува вероятност, възприетото да представлява своеобразна заблуда или тест (който е в съответствие с основен принцип от Природата – външното прикрива вътрешното, което е различно: динята отвън е твърда и зелена, но нейната същина е съвсем друга).

И така, тези от нас, които в нееднакви степени и обем, са запознати със спецификата на Езотеричното (Тайното или Скритото) познание, много често са склонни да приемат буквално предлаганите идеи, и да залитнат към метафизични, свръхестествени или други, различни от приетото, фактори за възникването на личните и междуличностните казуси от психо-физично естество. В допълнение, Принципът за причинно-следствената последователност на събитията се възприема идентично, вследствие на което причината за Събитие “Х”, “Y” или “Z” се търси в миналото, в Съдбата, в санкцията Свише, в Кармата и др. В отделни случаи процесът е неосъзнат, но в немалко други – изцяло съзнателен. Разбира се, това не променя факта, че най-лекият път винаги е най-дълъг!

Реалността, от своя страна, показва, че причините за появата на това, което искаме да си обясним могат да бъдат навсякъде в линейното време – минало, настояще или бъдеще, защото се намират в човешката психика (Съзнание/Подсъзнание/Душа и др. – предмет на отделна лекция е да бъдат обяснени). Външните фактори, които приемаме за Причини (“травмиращи” случки от детството, неподходящо /според нас/ поведение на някой от обкръжението ни, нежелано заболяване, неуспех при реализирането на дадена цел и др.), представляват единствено моментите на натрупване на критична маса, дължащо се на поредица от неподходящи решения, действия или бездействия от наша страна (капката, която прелива чашата). Относно Причините, които се намират в бъдещето – това са всички наши очаквания, опасения и убеждения за неща, които хипотетично биха възникнали в бъдеще, но поради факта, че се ангажираме с тях в своето настояще, действаме или се чувстваме по определен начин Днес (“Ако отида Там, ще се случи Това, ще се почувствам Така, затова нищо няма да предприемам Сега!”).

Във връзка с Тълкуването на Следствията (нежеланите мисли, емоции, настроения и състояния, вкл. на тялото), по пътя към откриването на Причините за тяхната поява, не следва да се изключват или пренебрегват очевидните или официалните, както и неразривната връзка физика-психика. Т.е. – преди да предприема изследване на миналите си прераждания, за да разбера защо се впускам в неподходящи връзки, е хубаво да се замисля, по какви критерии избирам партньор и дали изобщо аз избирам; ако страдам от перманентно главоболие, преди да се подложа на ЯМР, да си задам въпроса дали не прекалявам с интелектуалния труд в офиса; преди да се замисля върху Кармата си и нейното съдържание, защото чувствам перманентно психично напрежение без очевиден повод и изпитвам апатия дори за нещата, които харесвам, мога да се запитам дали не натоварвам тялото прекалено или дали изобщо полагам достатъчно грижи за него.

И това е само на първо четене!

Задълбоченото разпознаване (което всъщност представлява разчитането на това, което думите скриват, а тялото, реакциите и поведението разкриват) е функция на съответните специалисти по “Ментално здраве”, в съобразяване с конкретната специфика. Например мигрената може да се дължи на натрапчиви мисли с разнороден характер, безсънието – на отказ от отпускане на контрола над “нещата”, подтиснатостта или агресията – на несигурност, високото самочувствие – на липса на такова и др. А в друг случай, същите симптоми може да са породени от съвсем различни причини. Впоследствие се слиза още по-дълбоко и се стига до… всичко, което Сме, но не искаме да Бъдем или Всичко, което Не сме, но искаме! Но дотук почти никой не желае да се спусне!

И накрая – “духовната” литература, в т.ч. мислите, посланията и сентенциите на древните и съвременните мъдреци, не следва да се възприемат буквално. Те, по ред причини, винаги подлежат на тълкуване, което е многопластово, а всеки пласт надолу носи все повече практическа полезност с универсално приложение. Препоръчително е възприемането й да става както с допускането на субективизма на изложението, така и през призмата на погледа към себе си и приложимостта на наученото в Практиката.

Въпреки приложимостта на Вярата и привидната илюзорност на Реалността, обръщането към тях следва да се осъществява със съзнателното схващане, че всичко, което съществува има своите предназначение и функции, които може да донесат позитивни или негативни следствия. Разликата се определя от подходящото им използване, което винаги носи индивидуални характеристики.