ЕГО, СЯНКА И ПСИХИЧНИ ПРОЯВЛЕНИЯ
Текстът, който следва, обяснява причините за възникването на всички състояния на психиката, припознавани като “нежелани”. Въпреки това, е възможно той да се окаже недостатъчен за създаване на тематична яснота, тъй като представя единствено заключителните етапи на многопластова материя. Във всеки от тези случаи ще се наложи обръщането към допълнителни източници на информация, необходими за постигането на пълноценна асимилация. Настоящият материал е предназначен единствено да информира и да стимулира личните ментални действия.
Състоянията на психиката, считани за отличаващи се от приемливите, може да се обяснят ако тя се представи като съвкупност от “Его” и “Сянка“. Надолу в текста, синтезирано ще бъдат изложени принципните основи на техните същност, взаимодействие и проявление.
Човешкият характер се състои от “положителни” (+) и “отрицателни” (-) качества (кавичките са използвани, за да се очертае противоположност, но не и оценъчна стойност). В общия случай, познаваме повечето от “добрите” си страни, както и по-малката част от “недобрите”. А чрез абстрактните понятия “Его” (+) и “Сянка” (-) може да обединим известното и неизвестното – Егото символизира съвкупния образ на това, което знаем за себе си, а Сянката е метафоричен израз на скритата част.
В съответствие с двукомпонентната природа (+/-) на всеки елемент от познатата Вселена, Сянката представлява неизменен контрапункт на Егото. Включва всички неразвити качества, които имаме, но отричаме или не знаем за тях, както и подсъзнателните ни желания да придобием други, които нямаме. Съдържа обяснението за причините, поради които се разминаваме с психичните състояния, които бихме искали да изпитваме, и чрез проявленията си (видими и невидими) ни стимулира да се променяме. Обикновено не подозираме за съществуването й, поради което най-често откриваме нейни елементи в околния свят – в събитията или човешките действия, които не харесваме или към които се отнасяме негативно. Например: почти всеки от нас изтъква силните си страни: “Аз съм умен и състрадателен, преценявам адекватно ситуациите, деликатен съм и умея да изпитвам емпатия.”, а по-рядко и някои слаби: “Не се справям добре с концентрацията и с организираността.”. Това са компоненти на Егото, защото са известни на личността. Но когато някой заяви: “Имам познат, който притежава неприятния навик да разполага с времето на останалите!” – вече е налице действието на Сянката. В случая, говорещият проектира върху външни фактори собствената неспособност да отстоява позицията си.
(Смисловото съдържание на представения пример, чрез аналогия, може да се използва за разкриването на причините за възникването на всяка форма на лични усещания от негативно/нежелано естество. Задължително и достатъчно условие е, те да се търсят “вътре”.)
Независимо от усилията за отлагане на срещите със Сянката, това не е по силите на никого. Всеки път, когато се отклоним от “здравословното” за нас поведение, психичното ни състояние постепенно започва да се влошава докато достигне до “критична точка” – моментът, в който става невъзможно да се продължи по същия начин. Т.е., при т.нар. психични разстройства, Сянката частично или изцяло завладява личността и подтиска останалата нейна част (асоциирана с Егото). По силата на неизбежна закономерност, за да се възстанови равновесието, Сянката започва да доминира и да “ни принуждава”, да вършим всичко, което дотогава не сме се осмелявали да предприемем (но то вече е в крайна форма). Така, скромните натури “се превръщат” в егоцентрици, отстъпчивите – в налагащи мнение, търпеливите – в избухливи, тези, които не изразяват емоции – в крайно емоционални и др. (д-р Джекил и мистър Хайд). Единственото различно е “прагът на търпимост” на отделните хора – всеки успява да задържи неравновесието с променлива продължителност. Но, когато достигне лимита на възможностите си да търпи или да отлага, се случва едно и също.
Същевременно, погледната под определен ъгъл, всяка форма на психичен дисбаланс ни кара да бъдем самооткровени, защото ни принуждава (което е игра на думи, реално го правим сами) да обърнем внимание на нещо в себе си, което сме пропускали (целенасочено или не). Целта е, след практикувана едностранчивост, равновесието отново да се възстанови. За щастие, след проявлението на подтиснатия елемент на Сянката и достигането на еквивалентни в качествено отношение стойности, психичното състояние отново се нормализира. Но, неовладяването на способността да се балансират мислите, емоциите и чувствата, следователно – и действията, води до периодично колебание между две крайности (+/-) – това са т.нар. маниакално-депресивни състояния. Всичко, което изживяваме като външно (фобии, страхове, гняв, обвинения и др.) представлява проекция на съдържанието на собствената ни Сянка. Паник-атаките, които все по-често възникват в съвременния свят също са признак за активизирането на сенчестите ни страни – в основата си, те показват, че хората, които ги изпитват проявяват твърдо несъгласие със зависещи и независещи от тях обстоятелства, както и нежелание да действат в належаща посока.
Казусът със Сянката съществува, защото гореописаните процеси са несъзнателни – осъзнаваме едва крайния резултат – не се чувстваме добре. На настоящия етап от развитието на психологичната наука е известно как се разрешава: чрез подходящо насочване на вниманието “навътре”, успоредно с усвояването на определени знания от специфично естество (преподават се от съответните специалисти). Това е първият етап, към който, впоследствие се добавят и необходимите действия – ментални и физически. Техните обем и съдържание са строго специфични, поради което детайлизираното им описание е с индивидуална насоченост.
Въпреки привидния си негативизъм, Сянката е задължителен елемент от нашата същност, и служи като траен стимул за разнородното ни развитие.