СТРУКТУРА И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА САЛСА-МУЗИКАТА
ЧАСТ ПЪРВА:
Музикална специфика
Настоящият текст е предназначен за хора с опит в салсата, които са склонни да надграждат. Поради това, съдържа предимно сведения, които може да се приемат като допълващи наличните и да се използват съгласно индивидуалните предпочитания.
Салса-музиката предлага широка гама от ритмични и мелодични комбинации, които предоставят благоприятна почва за творчески интерпретации. Съществуващите обособени стилове за нейното танцуване налагат единствено общата рамка на движенията и оставят достатъчно пространство за въображението и импровизацията. Свободата на себеизраза, съчетана със споделената комуникация в двойката са залегнали в концепцията на танца и са достъпни за всеки, който пожелае да се доближи до тях.
Танцовото изкуство е породено от музикалното. Между тях съществува неразривна връзка, чиято здравина зависи главно от знанията на представителите на единия жанр – за другия. Във връзка с това, за танцьорите, въпреки че не е необходимо да бъдат и музиканти, е важно познаването на основни закономерности в музиката. Тук ще споделим единствено тяхната квинтесенция.
По подобие на вербалната реч, музиката също се състои от “Думи”, “Интервали”, “Изречения”, “Тематики” и др. Това са нотите и паузите, които изобразяват и разграничават различните тонове (звуци), образуваните от тях “музикални фрази”, “теми” (мелодии) и прочее. Техните последователност, продължителност, височина и скорост зависят от ритъма, метричните времена, тоналността и темпото. Ще се спрем на тях съвсем накратко, защото имат значение за пълноценното “разчитане” на музикалните фрагменти и произведенията, които образуват:
Ритъмът най-лесно може да се дефинира като целенасочено създадена поредица от тонове с избрана сила и продължителност.
Продължителността на тона се измерва с т.нар. метрично време – то бива силно и слабо, както и акцентирано или неакцентирано (акцент е разграничаването на тон от съседните му, чрез по-висока звукова стойност). В резултат на редуването между силните и слабите времена се поражда музикалната пулсация.
Темпото изобразява скоростта, с която се изпълнява музиката. Измерва се чрез удари в минута (BPM – beat per minute).
Такт е част от музикално произведение започваща със силно време и завършваща със слабо. Тактовете имат значение за музикантите – за да изпълняват правилно музиката, както и за танцьорите – за да могат да съобразят стъпките и движенията си с музикалното фразиране.
Размерът на музикална композиция е индикатор за общата стойност (като времетраене) на нотите и паузите в един такт. Изобразява се с числена дроб – числителят показва броя на времената, а знаменателят – нотната стойност на едно време (продължителността му). Т.е. “Размерът има значение” за танцьорите, защото им показва как и доколко да “броят”.
Салса-музиката е в размер 4/4, което означава, че един такт от нея, съдържа четири времена, всяко от които е с продължителност на четвъртина нота или пауза. Затова броенето за музикантите е: “1-и, 2-и, 3-и, 4-и; 1-и, 2-и, 3-и, 4-и…” – при механичното отмерване на времената (тактуване), например – с крак, едно време е еквивалентно на движение надолу и нагоре – “раз-и”. Пулсацията е равномерна: силно (1), слабо (2), силно (3), слабо време (4). Най-силното време е Първото (“Време 1”), което е и главен ориентир за танцьорите.
Музикалната фраза в салсата обхваща два такта. Това означава, че танцьорът прави една основна стъпка (basic step – “El Ocho musical”) за два такта от музиката. Същевременно, за да бъде движението му в синхрон с нея, има значение кога ще започне да стъпва (на “Време 1” от първия такт на фразата или на “Време 1” от втория) – както фразата, така и танцувалните движения в двойка, имат подготвителна и изпълнителна фаза и те следва да са в съответствие (звук и движение). Поради това, най-разпространеното танцово броене в салсата е: 1, 2, 3… 5, 6, 7… . Прието е да се изговарят само времената, на които се прави стъпка. “Време 5” всъщност е “Време 1” от втория такт на фразата и основна задача за всеки танцуващ е да се научи да го разграничава интонационно от “Време 1” на такт 1 (което вече се е научил да открива).
Сложната ритмика и “многослойността” на салса-музиката се създава от инструменти от почти всички видове: перкусионни, клавишни, струнни и духови. Всеки от тях има краен брой партии, синхронизирани в установени конфигурации и създаващи преобладаващо полифонични композиции. За танцьорите, значение имат главно следните: Клаве (Clave), Конга (Konga), Пиано, Кампана (Campaña) и в отделни случаи – Бас. Познаването на техния “тайминг” и умението да се “чуват” сред общия музикален фон, са от първостепенно значение за изграждането на резониращ с музиката танц.
Много от споменатите (и неспоменатите) инструменти свирят на “Времена 1 и 5”, но повечето не дават възможност да се направи разграничение. По тази причина, до натрупването на достатъчен музикален опит и усет за фразирането в салсата, най-лесният начин за откриване на “Време 1” и разграничаването му от “Време 5” е да се слуша пианото. То подчертава “Време 1” и променя тона на “Време 5”. При наличие на по-голяма амбиция, вниманието може да се насочи и към “Клаве”-то – в салсата се използва т.нар. Сон-клаве “3-2” (свири на времена 1, 2-и, 4.. 6, 7) и “2-3” (на времена 2, 3… 5, 6-и, 8) или Конгата, на която ще обърнем внимание по-долу.
Почти всеки, който има допирни точки със салсата, се е сблъсквал с понятията “На Едно” или “На Две”, както и с честото противопоставяне помежду им.
Технически погледнато, да танцуваш в линия “На Едно” или “На Две” означава да сменяш посоката си на движение (Break-step) на “Време 1” или на “Време 2” (съответно – на “Време 5” и “Време 6” – за втората част от основната стъпка). Изключение е кубинския вариант на танцуване, в който може да правиш Break-step на което време пожелаеш – а формално да танцуваш “На 1”, “На 2” и дори – “На 3”, както ще бъде изяснено в края.
От танцувална гледна точка, “На 1”, “На 2”, “На 3” и др. са просто предпочитани начини за интерпретиране на музиката (съществуват като понятия, за да се синхронизират мъжките и дамските стъпки). А с повишаването на танцувалната култура, дори започват да се смесват в рамките на една песен – в съвременната кубинска “Тимба”, която ще бъде описана впоследствие, това е почти задължително.
Въпреки (или, може би – поради) либералната концепция на салсата, в музикално отношение и по географски принцип, тя е различна. Съответно, в нейните рамки са обособени няколко стила на звучене и танцуване, които ще изброим информативно, с кратки допълнения:
1. Кубински (Cuban style) – движението е кръгово или възвратно-постъпателно по допирателна на кръга. Музиката е “Кубинска”. :) Може да се танцува “На 1”, “На 2” и “На 3”. Има следните разновидности:
1.1. “Казино/Руеда де Казино” (Casino/Rueda de Casino) – танцува се в двойка или в кръг от двойки.
1.2. “Метод на квадрата” – MCC (Metodo del cuadro del casino) – вариант за танцуване на Казино, базиран на използването на т.нар. Хореографска карта (Mapa coreográfico del Baile de Casino). Танцува се “На 1” и “На 2”, а характерна особеност е, че воденето и движението на дамата са само напред (тя не стъпва назад). В интерес на истината, изграден по този начин и на подходяща музика, танцът се усеща и изглежда много плавен и хармоничен.
1.3. Метод на сектора – MS (Method of the Sector) – доработка на MCC. Използва се променена карта (разделена на шест или осем сектора, по които кавалерът и дамата се ориентират за “тайминга” и позиционирането си), някои от движенията са леко модифицирани.
1.4. “Деспелоте” (Despelote).
Преди да продължим, се налага да разграничим музикалните понятия “Салса” и “Тимба” (Timba).
“Тимба” (смислово значение – “купон”, “парти”) представлява следващият етап в развитието на кубинската салса-музика. Като отделен жанр, запазва приемствеността в структурно и инструментално отношение, но шаблонните схеми в изпълненията на перкусионните инструменти от салсата, почти не се използват. Към ритмиката са добавени елементи от Афро-Кубинския фолклор, Фънк, R&B, Латин-джаз, Регетон и др. Тяхното аранжиране често е индивидуално – песен за песен, като това важи и за перкусионното им пресъздаване – в Тимбата се използва пълен комплект барабани, вкл. бас-каса, чинели, тимпаните (Timbales) от салсата, Клавето и няколко Кампани (Campañas), настроени на различен тон. Партиите на Конгата и Баса са доста по-дълги и усложнени от стандартизираните си салса-версии, пианото също е “развързано”. Дори каноничният за салсата модел на Клавето е нарушен – в много композиции то присъства едва епизодично или изпълнява други функции. В резултат на всичко това, тимба-композициите имат плътно, полиритмично звучене, което в повечето случаи е индивидуално създадено.
С оглед на споделеното за Тимба-музиката, логично е нейното танцуване също да се различава от танцуването на Казино. Както вече споменахме, танцовият стил се нарича Деспелоте (в превод – хаос, лудост) – разкрепостен и провокативен танц, представляващ микс между Сон, Салса-казино и Мамбо в двойка, Румба-движения и Регетон-стъпки – солово. От танцувална гледна точка, предоставя много възможности за импровизации и лична експресия – защото ритъмът постоянно се променя: от “Казино” – на “Румба” – на “Регетон” – на “Мамбо” и др. – и за танцьора това е сериозно предизвикателство. Най-често, една песен предлага танцуване “На 2” и “На 3” (в края ще бъде обърнато внимание на танцуването “На 3”). Разбира се, може да се танцува и “На 1”, но тогава не може да се изпита дори половината от внушението и емоцията на музиката.
2. Пуерторикански (Estilo Puertorriqueño). Танцува се в линия “На 2”. Пулсацията е: 2,3,4… 6,7,8 – възприета от “Сон” и “Мамбо”. Движението на двойката започва напред по линията (от гледна точка на кавалера). Музиката е по-специфична – познатата на всички “Салса романтика” идва от Пуерто Рико.
3. “Ню Йорк” (NY Style). Модификация на Пуерториканския стил, въведена от Еди Торес. Също се танцува в линия, “На 2”, но “таймингът” и движението на двойката се различават от пуерториканските.
Тук отваряме скоба – относно особеностите на “Ню Йорк”-стила:
Движението и специфичната пулсация на танцуване на “Ню Йорк” са базирани на основната партия на Конгата в салса-музиката (Conga-marcha/tumbao). При този вариант Конгата свири на всички 8 времена, както и на всички 8 “полувремена” – ако, както споменахме, едно време се тактува “Раз-и”, половината от него ще бъде “Раз” или “-И”. Едно цяло време е еквивалентно по продължителност на една четвъртина нота, половината от него – на една осмина. Т.е. – за една музикална фраза (два такта от музиката – 8 времена – една основна стъпка) конгата изсвирва 16 осмини ноти – прави 16 удара. Те са с различни звук и сила, като акцентират върху времена “2… 4, 4-и… 6… 8, 8-и” [“Па(2)… Тум, тум(4,4-и)… Па(6)… Тум, тум(8,8-и)”].
Стъпването в “Ню Йорк” е в съответствие със свиренето на Конгата, като характерното е, че първата стъпка, вместо на “Време 1”, се прави на “Време 8-и” – това е второто “Тум” от комбинацията “Тум-тум” (половин време по-рано от “Време 1”). Съответно, втората част на Basic-step започва на “Време 4-и” вместо на “Време 5”. Смяната на посоката на движение (Break-step) е на “Време 2” и “Време 6” (Ударите “Па”). И, ако трябва да сме прецизни, цялостното броене би следвало да бъде: (8-и, 2, 3… 4-и, 6, 7). За ориентир, кое “Тум, тум” е “Време 8, 8-и” отново най-лесно е да се използват пианото или клавето (иначе рискуваме да се движим обратно на музиката). В практиката, обаче, броенето е същото като “На 1” – “1, 2, 3… 5, 6, 7” (с акцентиране върху “2” и “6” – one, TWO, Three… five, SIX, seven), защото презумпцията е, че обучаемите вече са запознати със споменатата особеност на тайминга.
Другото основно за “Ню Йорк”-стила, както почти всички знаят е, че подготвителната част на движенията в двойка е “обърната” – вместо на “Времена 1, 2 и 3” (както е при танцуването “На 1”), тя е преместена на “Времена 6,7.. 8-и”. Изпълнителната, съответно, е на “Времена 2,3, 4-и”. Това е важно, както за кавалерите – за да подават знаците коректно, така и за дамите – за да адаптират реакцията си.
Предполага се, че останалото във връзка с “Ню Йорк” е общоизвестно.
4. “Лос Анджелис” (LA style). Танцува се в линия “На едно”. Музиката може да бъде всяка, подходяща за интерпретиране “На 1”. :)
5. Колумбийският стил (Colombian style) представлява отделен жанр. Формално се танцува в линия, “На 1”, но предлага и много други варианти с различен тайминг. Характерни за стила са бързите стъпки и удари с крака, тип “Пръсти-пета” (Punta-talon) и “Kick” (Patada) и от двамата партньори. Темпото на музиката е най-бързото в салсата.
6. “Африканска салса“, или т.нар. Салса Мбалакс (Salsa Mbalax) – не представлява интерес! :)
Преди да приключим, тук е мястото за описание на стъпването “На 3“.
Започваме с уговорката, че това не е официален стил (за разлика от танцуването “На 1” и “На 2”), а просто начин за интерпретация на музиката (главно Тимба, както и някои “Old school mambo” – парчета), който се променя в синхрон с нея.
На теория, може да се обясни лесно: Очевидно е, че break-step ще се прави на “Време 3” (съответно – на “Време 7” – за втората част на basic-step). И, ако си представим, че ще правим единствено стъпки вляво и вдясно от центъра си, започваме с десен крак на място (на “Време 1”), изчакваме или маркираме с ляв на място “Време 2” и стъпваме вляво с ляв (“На време 3”), десен на място (4), ляв на място (5), изчакваме/маркираме (6), десен – вдясно (7) и завършваме основната стъпка с ляв на място (8). Пулсацията е: “Uno… TRES, cuatro, cinco… SIETE, ocho” – с нея танцуваме “На 3”. Когато сме в двойка, кавалерът започва с десен крак на място, а дамата – с ляв (обратно в сравнение с “На 1”). Съществува и улеснен вариант, при който кавалерът започва с ляв крак, а дамата – с десен, но той отклонява движението от музиката.
На практика, обаче, е много по-различно. Първо, защото, индивидуалните характеристики на Тимба-музиката, не позволяват да се очертае траен шаблон, който да се следва в стъпването “На 3”, и второ – поради диференцираните партии на перкусиите, пианото и баса за всяка песен. Въпреки това, дори перкусионната полифония, често оформя специфична пулсация, която може да се следва чрез стъпките. Реално, в повечето случаи, първата стъпка е малко преди “Време 1” (най-често, на “Време 8” или “8-и” – зависи от музиката), а после просто се следва ритъма, който или ударните инструменти, или Баса, създават (но няма закономерност, понякога се започва и на “Време 1”, всичко е песен – за песен). Воденето на кавалерите също се променя в съответствие с новия тайминг. А синхронизираното танцуване в двойка е възможно единствено при двустранното абстрахиране от възприетите стереотипи (стъпки, водене и следване) и съзнателното слушане на музиката.
С написаното дотук се изчерпва темата за музиката и минималните знания, които танцьорите следва да имат за нея. Във Втората част ще се спрем на танцувалната интерпретация на салсата и възможностите, които тя предлага.