2020
Разказ
Част Първа
Всички описани събития са измислени.
Мъжът стоеше сам на пейка в парка и се наслаждаваше на уединението си. Беше типична вечер през август – тъмнината постепенно прогонваше тежкия въздух на деня, а лекият бриз, който неизменно се появяваше, донасяше приятно безвремие. Ставаше късно и хората постепенно оредяваха. Настъпваше онази интимна част на нощта, когато можеш да останеш насаме с мислите си. Но той не мислеше. Бавно пушеше цигара след цигара без дори да усеща вкуса на тютюна. Лениво се протегна – чувстваше се добре… намираше се точно в състоянието, което толкова харесваше – когато си тук, но те няма! Забелязваше всичко, което се случва около него, но сякаш не беше там. Не знаеше и къде е, но… не го интересуваше.
“Странна работа” – тихо си промърмори мъжът – сигурен съм, че току що видях слон! После два торбести плъха – нереално големи!
След малко се появи Брайън Адамс и засвири дуета си с Тина Търнър. “WTF?!?” – мъжът се стресна и почти подскочи от мястото си. Сутринта, преди да излезе за работа, беше слушал точно тази песен, а след това, на улицата, край него мина рекламен автомобил на гастролиращ цирк. На емблемата му имаше слон!
“Мамка му! Да не би да се случва това, което помисля? И откъде, по дяволите, се взеха двата опосума?”.
После животните си тръгнаха, а мистър Адамс завърши изпълнението си, поклони се и изчезна. Мъжът се поуспокои… а след това започна да се смее неудържимо. Искрен смях с леки нотки на нервност и облекчение – беше разбрал какво се е случило – угарката в ръката му показваше, че последната цигара е била от онези – “Веселите”, чиито вкус не беше опитвал от години. Как ли се е озовала в кутията му? Поредната шега на колегите от офиса? “Все тая!” – каза си – да се насладим на представлението!
И в следващия момент чу глас, с лек акцент и неприкрита насмешка:
– Добър вечер! – пред него стоеше необичайна фигура – приличаше на смесица между класически актьор от Холивуд, древен мъдрец и съвременен градинар – телосложението, дрехите и излъчването му бяха нереално смесени. Погледът му също беше странен – макар и усмихнати, очите му сякаш те пронизваха.
– Ти пък кой си? – ухили се мъжът, но неволно потрепери – и защо изглеждаш като карикатура?
– Ти пъ’ си много ‘убав! – на свой ред се засмя странникът. А после (доста сполучливо) имитира Долф Лундгрен: “Ииидвам с миир!”.
– Ха-ха, шегоУбиец лЕ си!
– Защо ме повика? – продължаваше да се усмихва непознатият.
– Не съм те викал, сам дойде!
– Whatever! Ще питаш ли нещо или да си ходя?
– Теб ли пък точно ще те питам! – иронично произнесе мъжът – ‘дето изглеждаш като Перко Наумов! Ха-ха! Поне ще се позабавлявам на твой гръб!
Странникът сви рамене и компетентно заяви:
– Това ви е големия проблем на вас – хората от ХХI в. – съдите за съдържанието по опаковката! Затова сте на това дередже!
– Така ли! И на какво точно дередже сме? – мъжът се настрои за спор – ти знаеш ли, че през последните 100 г., като цивилизация сме се развили повече отколкото – за няколко столетия преди това. Значи обществото ни е напреднало!
Непознатият не преставаше да се усмихва иронично:
– В техническо отношение – може би! Но ако погледнем цялата картинка, ще видим, че:
Въпреки изобилието от природни ресурси, не сте успели или не сте пожелали да ги използвате пълноценно, т.е. да ги разпределяте адекватно – милиони от вас се намират на най-низшето стъпало на социално-икономическата стълбица. Стотици хиляди хора умират от глад всеки ден, а вие го допускате с лека ръка. В допълнение се и убивате взаимно – по най-различни начини, осмелявайки се да твърдите, че го правите в името на правдата, социалното равенство, мира и дори Бога! Измъчвате или тероризирате хора, само защото мислят различно от вас! Безразсъдно унищожавате планетата си, което е все едно да режеш клона, на който си седнал! Да продължавам ли?
– Не, ако обичаш! От устата ти звучи толкова гротескно! Мислех, че ще ми е забавно с теб!
– На теб ти звучи, прав си! Аз само изброявам факти! А те показват, че обществото ви е примитивно! Не е ли забавно?
– Примитивно! Прекаляваш! Само преди малко призна, че сме напреднали.
– Да, от думите, които са отправени към вас, чувате само това, което ви е изгодно! Това е следващият ви проблем! Първият признак за примитивно общество е, че то смята себе си за напреднало!
– Дрън-дрън! Само с “примитивния” си телефон мога да правя повече неща от теб и колегите ти-клоуни, взети заедно! Тоя слон преди малко от цирковия ви реквизит ли беше?
– Не се прави на остроумен, защото не ти се получава! Римата ти е скапана – даже никаква я няма, ха-ха! Нека да ти обясня – очевидно имаш нужда!
Примитивизмът на дадено общество зависи от степента на развитието му като средна стойност. Както и от това дали то прилага своите “напреднали” възгледи в действията си. А при вас – и с просто око се вижда, че случаят не е такъв – както на ниво “Общество”, “Нация” или “Раса”, така и на ниво “Отделен индивид”. Това, което говорите или това, в което твърдите, че вярвате, не съответства на това, което правите! И сте така от дълго време. Твърде дълго! Затова днес, изборите ви бързо се стесняват!
– Не е честно! Не заслужаваме това!
– “Не е честно!” – подигравателно го изимитира събеседникът му – кажи го на Съдбата! Нали така наричате Закона за Причината и Следствието! Ще ти цитирам един от вашите умове: “Съдбата се интересува единствено от крайния резултат, а не от пътя към него! За Нея е все едно колко мъка ще си докара човек, воден от постоянния отказ да учи!” Собствените ви действия или бездействия водят до закономерни последствия. Това вие наричате “Бъдеще”.
– И к’во? Много ли знаеш за бъдещето?
– Сами ще видите к’во! Ако вече не виждате!
– Заплашваш ли ни? Не си ли от Добрите?
– Ти от кои си? Аз съм точно като теб!
– Аз… аз съм добър човек!
– Така ли? И какво значи “Да си добър човек’? С какво ти-лично допринасяш за Света наоколо?
– Офф, забравих, че си от философите-диалектици!
– Нима? Или не ти е изгодно да отговориш? Казвам ти това, за което ме питаш. В случай, че не си забелязал…
– Така твърдиш, но всъщност почти нищо не ми казваш! Освен, че си язвителен и надменен, само ме объркваш или ме натъжаваш с апокалиптичните си предсказания!
– Апокалиптични са предсказанията на вашите врачки, гледачки, политици и социолози. Умишлено ги споменавам заедно, защото са от една порода. Имате много – даже и една катерица – Катерицата Беатрикс ли беше? “Тя ще предскаже бъдещето ти!” Ха-ха-ха! Толкова сте… примитивни! :)
– Престани с тоя примитивизъм! Не ти отива на… и аз не знам на кое!
– Оу, да не би да ти свършиха “остроумните” коментари? Тъп ли си, впрочем, или само така изглеждаш! Ха-ха-ха! Твоето отношение към думите, им придава значението, което възприемаш. “Примитивен” означава “На ранен етап от развитието си”. Какво негативно има в това? Самите вие харесвате много неща, които считате за примитивни – някои от изкуствата ви, различни жанрове музика, които все още се изпълняват, да не говорим за поведението на определени жени, ха-ха!
Така че – обществото ви си е примитивно! Точка! Примитивно е, защото, вашият интелектуален, а оттам научният и техническият ви напредък, драстично са изпреварили емоционалния или “духовния”. Т.е. вие сте добри в работата си, но сте изостанали в опознаването на самите себе си, на собствените си емоции и потребности, следователно и на хората, с които общувате. Така сте създали дисбаланс! Поредният ви! На планетарно ниво! И ако не го разбирате – това само доказва вашия примитивизъм. Наивно си въобразявате, че това, което вършите, е истински важното, пропускайки да забележите същественото – смисъла под повърхността. Примитивна работа! :)
– ПрофесОре, аман от теоретици като тебе! Леко ме отегчаваш!
– Ха-ха-ха! Как да ти обясня, че аз съм продукт на собственото ти съзнание? И малко от Подсъзнанието, хи-хи! Какъвто си ти – такъв съм и аз! А и.. ми е доста забавно така! Иначе е скучно – особено ако повтаряш едно и също хиляди години! И тези, на които го казваш, макар и различни, правят едно и също!
– Така ли! А като толкова знаеш и пропагандираш разни пинизи: “Гледай първо себе си! И прочее!”, ‘що не вземеш да ги приложиш и ти! А? А? Като не те разбират хората, значи Ти не можеш да им обясниш – сетИ уи се? Теоретик!
– Relax, не се напъвай в разсъждения! Разбрахме, че ти е трудно! :)
– ‘Айде бе, Шелдрейк! К’во ще отговориш? Друга теория?
– Ще кажа само, че…. не даваш кибрит на дете, което не знае как да си служи с него! Знанието може да бъде полезно или крайно опасно – ако попадне, където не трябва! А когато започнеш да го получаваш от някой друг – много лесно може да се заблудиш, че вече знаеш достатъчно! Точно тогава падаш за пръв път! Иронията е, че докато падаш, си мислиш, че летиш! А после идва Ударът – баам! И не знаеш какво се случва!
– Измъкваш се, или? – вече с друг тон попита мъжът от пейката.
– Приеми го, както искаш! За мен е без значение.
КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ