Разговор с Бог – част III

Трета част:

Настоящият текст, заедно с другите си части, е авторски. Той не е взет от книгата “Разговори с Бога”, но е инспириран от нея!

– Тук ли си?
– Винаги!
– Благодаря ти!
– Радвам се, че си разбрал смисъла на Благодарността! :)

– Да, мисля, че го разбрах! Сега наистина съм благодарен за всичко, което ми се случи в живота. Опитах се да си извадя поуките и да се променя. Въпреки че… не бих казал, че разбирам защо преживях някои неща. Понякога все още се чудя… може би бих искал да знам повече?

– Знаеш точно толкова, колкото всъщност искаш! Нали не си забравил, че всичко си има цена, която често плащаш предварително! Можеш да научиш всичко, свързано с теб, но ще ти се наложи да вложиш много повече постоянство, търпение и воля. А би могъл да ги използваш за настоящи неща!

– Май си прав! Само че… мислите ми… тях най-трудно ги насочвам към настоящето. Опитах много начини, но сякаш… не се справям достатъчно добре. Единствено съм сигурен, че започнах да откривам кога мисля по навик и кога аз насочвам мисълта си. Но контролът почти веднага ми убягва!

– Знам за какво говориш, чувал съм го от много други преди теб! Помниш ли какво ти казах за различния контекст? За това как, правейки едно и също в променени условия, получаваш различни резултати?

– Спомням си, да! Но не мога да направя връзката между контекста и мисълта!

– Напротив, можеш! Просто задай правилния въпрос!
– На теб ли?
– На мен, на себе си, няма значение! Ние сме едно и също!

– Благодаря за комплимента, но някак не ми се вярва, че съм същия като теб!
– Може да не ти се вярва, но е вярно! Еднакви сме по своята същност, различни сме единствено по степента на проявлението си – Аз съм Абсолютният максимум, а ти… е, ти си по-надолу! :) Но сега не е необходимо да разбираш това! Хубаво е да се научиш да се съсредоточаваш върху приоритетните за момента неща!

– Добре! За момента, с приоритет ми е да разбера как да контролирам мислите си?
– Този път, по изключение, ще ти отговоря в прав текст – чрез тренировки!

– Колко мило! Пак имам чувството, че започваш да ми се подиграваш! Нищо не ми каза!
– Всъщност, всичко ти казах. Просто е хубаво да се научиш да разсъждаваш самостоятелно, вместо да очакваш някой друг да го прави вместо теб – и това вече сме го обсъждали!

– Е, аз разсъждавам, но капацитетът ми често е недостатъчен!
– Капацитетът ти винаги е достатъчен за това, което е за теб! Но в много случаи не го използваш пълноценно, защото не усвояваш нови знания! Това, между другото, важи за всички хора! Не е нужно всеки от вас да бъде гений – достатъчно е да се развивате във вашата сфера. А за нея, както казах, винаги разполагате с всичко необходимо!

– Звучи смислено, но как да разпозная коя сфера е моята?
– Както искаш! Дал съм ти всички възможности! Избирай колкото и каквото пожелаеш, опитвай всичко, което ти е интересно, постигни всичко, което искаш!

– Не става, знаеш! Не мога да постигна всичко, което поискам! Има много, което не зависи от мен и въпреки желанията ми… няма как да го реализирам!
– Подозирам, че туко-що сам отговори на собствения си въпрос за твоята сфера! :)

– Офф, как го правиш!!!
– Не питай! :) И ти можеш да се научиш… ако проявиш достатъчно търпение!
– Търпение! Това ли е отговорът на въпросите ми?
– Как да ти кажа? Ако знаеш как се стъпва, но не направиш крачка, ще се придвижиш ли нанякъде?

– А, има и още нещо, така ли? Какво е?
– Какво е? :)
– Офф, забравих колко мъдро нищо не ми казваш!!!
– Офф, забравих колко мъдро нищо не чуваш от това, което ти казвам! :)

– Не, с теб на глава не се излиза! Знам го от опит! Упорито го правиш постоянно!… Чакай… чакай… Търпение, Знание, Опит, Действие, Воля, Постоянство!!! Откъде ми дойде всичко това???
– Откъде ти дойде? :) Поздравления!
– Благодаря ти! Наистина!