Текстът, който следва, описва “класическите” форми на регресивната сесия. Относно съвременните им варианти, може да се информирате от линка в неговия край.
Т.нар. регресия (регресивна хипноза/хипнотерапия/терапия) се стреми да обясни тази част от настоящите ни мисли, състояния, действия или бездействия, която ни притеснява, чрез връщане към събития от нашето минало. Нейната логика се заключава в презумпцията, че днешното ни психическо и физическо състояние е следствие от вчерашното ни битие (в което се намират причините). Тя позволява възстановяването на важна за нас информация, достигането до отговори на лични въпроси от различно естество, както и елиминирането на някои емоционални и физически проблеми. Това се постига чрез използването на задълбочаващ се транс и направляван диалог.
Условно, процесът (в “класическата” си форма) може да се опише със следните етапи:
– Дихателни практики – за първоначална концентрация върху “вътрешните” усещания;
– Физическа релаксация – за подпомагане на промяната в честотата на мозъчните вълни;
– Психическа релаксация – за “активизиране на подсъзнателните процеси” и насочване на вниманието към данните от миналото;
– Плавно преминаване в миналото – възпроизвеждане на елементи с настояща важност;
– Намиране на търсените отговори.
За щастие, нивото съвременната информираност, в т.ч. – в полето на хипнозата, позволява диверсификацията на методите за осъществяване на регресия, както и тяхното усъвършенстване и осъвременяване.
Възможни ефекти от регресията:
Нейното основно предимство се заключава в освобождаването от негативни емоции и очертаването на вариантите за бъдещото ни поведение, чрез изясняването на:
1. Отговорите на различни вътрешноличностни и междуличностни въпроси.
2. Причините за възникването и развитието на разнородни, вкл. негативни за нас, събития или отношения с определени лица от обкръжението ни.
3. Пропуснатите изводи и допуснатите грешки от минали събития.
Накратко – как се осъществява регресията: при провеждането й се използва както естествения процес, чрез който преминаваме в състояние на сън (чрез пресъздаване на отделните му етапи и прекъсването на определена фаза), така и асоциативния начин, по който мозъкът съхранява и интерпретира информация (чрез диалогова форма се активират ключовите елементи за нейното възпроизвеждане, както и способностите за тълкуване на метафоричен изказ). Естествено налични са и редица условности и предпоставки за нейното успешно осъществяване, които са описани в следващия раздел.