Представените дефиниции за съзнание, подсъзнание и ум, както и разграниченията между тях, са по-скоро условни и са направени единствено за ваше улеснение:
Съзнание – съвкупността от субективно познание, което натрупваме главно чрез физическите си сетива (зрение, обоняние, слух, вкус, осезание). Чрез съзнанието си, в резултат на практическия опит, който придобиваме, ние се самовъзприемаме като отделни личности, изграждаме преценките и възприятията си за околната действителност (вкл. за другите участници в нея), формираме нравствените си категории (добро/лошо, правилно/неправилно, истина/лъжа, възможно/невъзможно и др.) и осъществяваме мисловните си операции (като при това използваме логическите алгоритми, които сме усвоили).
Подсъзнание – тази част от съзнанието, която оставяме в “автономен режим”. Т.е. това са мисловни процеси, свързана с физически или психични действия, над които не упражняваме съзнателен контрол. Т.нар. условни рефлекси (всичко, което сме довели до автоматизъм – дишане, запазване на равновесие, тичане, чувство за глад и жажда и др.) са добър пример за подсъзнателна дейност.
Умът се смята за отражение на способностите ни да използваме мозъчния си капацитет. Във връзка с това може да се направи заключението, че колкото сме по-умни, толкова по-добре умеем да събираме, анализираме, съхраняваме и логически да свързваме отделни събития, данни или факти, и/или творчески да използваме въображението си, да визуализираме, интуитивно да вземаме решения и др. А бързината или качеството, с което осъществяваме тези мисловни операции зависят от темперамента ни (холеричен, сангвиничен, истеричен и меланхоличен).
И тук е мястото да споделя една мисъл на А. Айнщайн: “Аналитичният ум е верен слуга. Интуитивният ум е безценен дар. Ние сме създали общество, в което почитаме слугата, а пренебрегваме дара, който всеки от нас носи”.