Трансът (от латински „transeo“ – минавам, пресичам) е временно състояние на мозъчна дейност, при което се променят възприемането и начинът за обработване на информация (акцентът на вниманието може да се измести от външните стимули към вътрешните усещания). Със задълбочаването на транса нараства съсредоточаването върху подсъзнанието, като това позволява предприемането на действия за преодоляване на различни емоционални и физически затруднения, извличане на данни от паметта, изграждане или премахване на определени навици и др. – това е конвенционалното определение.
На практика, всeки режим на работа на мозъка, който е извън приетия за обичаен (14-30 Hz) може да бъде наречен “Транс”. Това е естествено състояние, което мозъкът използва, за да изпълнява пълния спектър на функциите си (понякога се нуждаем от повишена концентрация, в други случаи ни е необходима синтезирана почивка). И тъй като, макар и способен на автономни действия, мозъкът си остава изпълнителен уред, подвластен на Съзнанието, той може да бъде стимулиран да “превключва” на “трансови честоти” по различни начини, за които днес знаем достатъчно. Чрез тях, в транс може да бъде поставен всеки, който пожелае. И, за ваше успокоение – както по всяко друго време, така и по време на транс всички нежелани внушения са невъзможни – хората следват единствено това, което искат да последват.
Транс се достига чрез различни способи, но най-здравословните са физическа и психическа релаксация. Той позволява концентрирането на значителен ментален ресурс върху конкретна мисъл, емоция или усещане, както и преминаването на останалите външни и вътрешни стимули във “фонов режим”. Това, всъщност, е основното му преимущество, което изгражда ефективността на терапията с използването му.
Хипнозата (от гръцки “хипнос” – сън) е процес, при който т. нар. хипнотизиран се въвежда от т.нар. хипнотизатор в състояние на транс.
Счита се, че „хипноза“ се използва за пръв път от шотландския хирург Джеймс Брайд в книгата му “Neurypnology” (1843). В нея той я описва като състояние на отпускане, приличащо на съня, при което се наблюдава възможност за умствена концентрация (което е абсолютно правилно). Впоследствие се провеждат изследвания с електроенцефалограф, които показват, че мозъкът работи на различни честоти по време на хипноза и при сън, поради което те са приети за отделни негови състояния. Това повлиява и на д-р Брайд, който впоследствие предлага вместо „хипноза“ да се използва „моноидеизъм”, под което да се разбира „концентрация върху една идея“. Въпреки това терминът „хипноза” вече се е наложил в научните среди и оттогава се използва и до днес.
Все още е разпространена погрешната представа, че по време на хипноза човек заспива и в допълнение хипнотизаторът може да му внуши всичко по свое усмотрение. Това, което най-често се пропуска е, че сънят всъщност е състояние на дълбок транс, в което сетивата (с изключение на зрението) остават активни. В допълнение, нека отново да напомним, че под хипноза може да бъде поставен единствено човек, който е дал съгласието си за това като всички внушения, които му бъдат отправяни по време на процеса също са възможни единствено, в случай че са одобрени от него. Субектът първоначално позволява на терапевта да му помогне в постигането на необходимото психо-физично състояние, а впоследствие и да му отправи хипнотични внушения, които са желани. Всяко внушение действа единствено когато човекът, към когото е насочено, иска да го изпълни (той би го изпълнил и без да бъде хипнотизиран, но обикновено липсва необходимата воля за това). Хипнозата предоставя и възможност внушението да се “запечата в подсъзнанието”, откъдето да се активира на принципа на условните рефлекси – автоматично действие, без съзнателно да е премислено. Всъщност хипнотерапевтът по-често се занимава със заличаването на самовнушенията от типа (“Не мога да направя…, Невъзможно ми е да…, Никога няма да…), които хората ежедневно си отправят, и понякога това е достатъчно, за да се появят резултатите. Т.нар. хипнотични феномени (блокиране на усещането за болка, амнезия, позитивна и негативна халюцинация, дисоциация, загубване на представата за време) също са естествени процеси, които, най-често неосъзнато, изпитваме в ежедневието си. Почти всички може да се илюстрират със следния пример:
Представете си, че сте погълнати от работа, която ви е много интересна. Внезапно звъни телефонът и вие се стряскате – защото цялото ви внимание е било насочено към заниманието ви! Отговаряте на обаждането и събеседникът ви напомня за вашата среща, за която съвсем сте забравили и вече сте пропуснали – минали са няколко часа, които за вас са били няколко минути. Приключвате разговора и забелязвате, че котката е съборила на пода стъклената тенджера със супа само на метър от вас и тя се е разбила на десетки малки парченца. И очевидно това се е случило най-малко преди час, защото супата вече е започнала да засъхва! Разбира се вие нищо не сте забелязали – работата, с която се занимавате е толкова интересна! Тръгвате за метлата и забелязвате кръв по ръката си! Поглеждате по-внимателно и откривате малко парченце стъкло, което някак се е пъхнало в ръкава ви и се е забило в кожата около лакътя. И тогава усещате болката!
Т.е. хипнозата, както и нейните инструменти и следствия копират естественото ни поведение в различните условия от нашето ежедневие. Те ускоряват процеса на промяната, помагат за осъзнаването на личния потенциал и засилват увереността в собствените ни способности.
Хипнотерапията е психотерапия, при която се прилага хипноза. Ефективно може да се използва, за преодоляване на различни страхове и фобии, зависимости и вредни навици, депресивни състояния, психически травми, стрес, ниска самооценка, негативни емоции и др. При нея се постига траен и по-бърз ефект в сравнение с т.нар. конвенционална психотерапия, защото трансовите състояния, които се използват, позволяват катализирането на процеса по промяната, предприемането или въздържането от определени мисли или действия.