Основната идея в разказите от четирилогията, вкл. голяма част от изразните средства, са взаимствани от “Initiation” by Elisabeth Haich.
ЖЕЛАНИЕ
Беше преди хиляди години, в една далечна страна. Много от внушителните монументи, които и сега удивяват хората, още не бяха построени, само палмите стояха гордо в нагорещения от слънцето въздух. По това време, все още властваха Знаещите. От далече, от много далече бяха дошли – мъдрост и изкуство, справедливост и знание донесли със себе си, обучаваха единствено тези, които бяха способни да се подготвят за тях.
То беше тогава.
Въпреки това, си го спомням сякаш е днес!
Виждам себе си отстрани – как вървя забулена към величествената сграда на школата. Там ме очаква най-висшият от всички учени и същевременно най-главният от всички лекари и архитекти – защото познава и владее всички тайни на природните закони. Ще поискам да бъда приета на обучение.
Вървя безмълвно, с трепетно очакване. На входа ме посреща млад ученик, който ме въвежда вътре. Минавам през дълъг коридор с колони и се озовавам в малка приемна. Той е там. За пръв път Го виждам толкова отблизо и веднага попадам във властта на очите Му! О, тези очи! Сини, пронизващи, безмерно дълбоки – като самия небесен свод. Различни от очите на другите хора – в които можеш да видиш целия им характер. Не, Неговите очи са бездънни. В тях няма нищо индивидуално, усещам само безкрайна дълбочина, в която се е стаила самата вечност.
Разтърсена до дъното на душата си, падам на колене пред Него. Тогава Той ми подава ръка и ми казва:
– Дете мое, никога не подгъвай колене пред една видима форма! В теб, в мен, както и в целия останал свят се изявява едно и също Съзнание. Само пред него можеш да падаш на колене. Сега стани и кажи защо си дошла?
– Татко на душата ми – казвам аз, ставайки, – искам да получа Висшето познание!
– Висшето познание? Ти знаеш ли какво представлява то? Какво значи за теб? Защо го искаш?
– Не зная какво точно е, но искам да бъда всезнаеща! Чувствам се затворена в тялото си. Струва ми се, че вървя слепешком в мрака, подвластна на невидими и непознати сили, които не мога да контролирам. Искам да виждам ясно, искам да зная всичко – като теб и другите мъдреци.
Той ми отговаря:
– Висшето познание означава, преди всичко, да станеш Съзнателен! Сега ти си съзнателна на определено ниво, което отговаря на възможностите на нервната ти система и на тялото ти. Когато човек стане съзнателен на по-горното ниво, в тялото му автоматично се активират по-високовибрационни енергии. Но това е 7-степенен процес. Следователно, Висшето познание означава, да достигнеш до последната съзидателна степен на психична енергия, като успоредно с това повишаваш и устойчивостта на нервите и на физическото си тяло.
– Разбирам, татко на душата ми, и това, което каза, отговаря точно на моя най-дълбок порив.
Той дълго се взира в мен и мълчи. Чувствам, как погледът му прониква до дъното на самата ми същност и ме изучава. Накрая казва:
– Ще бъдеш обучена на Висшето познание, но не сега! Още не си достатъчно съзряла във всичко. Още не си се научила да овладяваш различните енергии в тялото си – чувствата и емоциите! А ако бъдеш обучена да боравиш с тези енергии на духовно равнище, преди да можеш да ги владееш в тяхното физическо проявление, ще бъдеш поставена под огромна опасност!
– Каква е тази опасност? – питам аз.
– Както вече ти казах, нервната ти система може да понесе единствено вибрациите на собственото ти съзнание. Тяхното повишаване трябва да върви успоредно с подготовката на тялото, която се извършва главно чрез практически опит и преживявания, които на теб все още ти липсват. А ако сега ти бъде показано как да владееш Съзидателната сила на Съзнанието, ти впоследствие ще я насочиш към тялото си и ще му причиниш безвъзвратни увреждания – нервите ти буквално ще „прегорят“ от високата честота на енергията! Може би си виждала хора, умрели от сърдечен удар? При тях се случва тъкмо това – силната емоция, която не могат да управляват, отключва висшата форма на съответната енергия, която дотогава бди заключена в гръбначния стълб, и тя буквално изгаря сърцето им!
– Татко на душата ми, не разбирам какво означава да насочваш съзидателната енергия към тялото си? Как мога да се науча да познавам тази енергия и да я овладявам? Щом получаването на Висшето познание зависи от това, значи трябва веднага да направя опит!
Лицето Му, благородно и красиво, дотогава бе оставало неподвижно като мрамор, само очите му светеха. Но при тези мои думи, спокойните му черти се оживяват и Той се усмихва:
– Сега? Веднага? – пита ме Той. Но това не е толкова лесно, дете мое! Ще ти трябва време, много време, за да придобиеш нужния опит. Ще се наложи да изпиташ лично видовете енергии, с които човек влиза в съприкосновение и най-вече – физическата любов. Т.е., ще трябва да почакаш тялото ти да се пробуди в присъствието на положителната мъжка вибрация на някой младеж, който да събуди отрицателната ти женска енергия. Само по този начин можеш да придобиеш необходимия ти опит, защото любовта е най-силната от всички енергии, а началото на нейното овладяване се осъществява само на физическо ниво. И ако пропуснеш тази първа стъпка, се поставяш в огромна опасност, защото създаваш възможност, след време – когато евентуално бъдеш обучена в използването на висшите енергии, да допуснеш грешка поради неопитността си и да се влюбиш в мъж. Тогава, многократно по-силните вибрации на енергията на безусловната любов, без дори да разбереш, ще бъдат насочени към тялото и нервната ти система, поради което ще ги повредят безвъзвратно – защото те няма да могат да понесат силата на тази енергия.
– Татко на душата ми, никога няма да попадна в капана на физическата любов! Тя никога не е била изкушение за мен и не ми е необходима. Позволи ми да стана ученик при вас!
Лицето Му става съвсем сериозно.
– Дете мое, мислиш че любовта на телата не е опасна за теб, защото не познаваш силата й. Поради това не можеш да разбереш, че за да се научиш да управляваш нещо, преди това трябва да го познаваш. Ако проявим смелост пред непозната за нас опасност, това означава, че не сме нито смели, нито силни! Това е само невежество и слабост! Липсата на опит не може да те опази от изкушенията в любовта, единствено се заблуждаваш, че си въоръжена срещу нейната сила. Затова, иди си у дома и изчакай съдбата да ти предложи възможности да изживееш тази опитност. Така ще започнеш да се учиш на търпение, което ще ти трябва много, по пътя към получаването на истинското знание!
Но аз отново падам на колене и продължавам да моля:
– Не, татко, не! Не ме отпращай от себе си, не ми отказвай обучението! Ще устоя на всички изпитания на любовта, моля те горещо, приеми ме при вас!
Той се усмихва отново и гали косите ми. Усещам силата, която ръката му излъчва – като ток, нахлуващ в главата ми.
– Как мислиш, мое дете, дали ще си променя решението, само защото падаш на колене пред мен? Преди да бъдеш приета на обучение, трябва да можеш да се владееш до съвършенство! Дете, дете – та ти си толкова далеч от това! А и твоята самоувереност, не е в равновесие с опита ти. Събери първо, нужния опит и тогава ела пак!
Виждам, че няма какво повече да ми каже. Ставам и се сбогувам!
…
През следващите нощи и дни не мога да мисля за нищо друго, освен за Обучението. Толкова отдавна го чакам. Цял живот! Цял живот се чувствам различна от останалите, неразбрана, сама и самотна. И ето, когато станах пълнолетна и ми обещаха да изпълнят най-съкровеното ми желание – сега ми отказват. Не е справедливо! Та аз отдавна съм готова да се обучавам! Нищо от това, което интересува връстниците ми, не ми е интересно – нито разговорите им, нито заниманията. Искам да уча, искам да знам всичко – точно като достолепните ни ръководители. Те излъчват такова благородство и мъдрост! Искам и аз да попия от нея. Какво общо има тук опитът ми и физическата любов? Мъжете ме интересуват само дотолкова, доколкото очаквам те да се възхищават на красотата ми! И те го правят – всички, и това ми е достатъчно, защото суетата ми се проявява само, когато съм в обществото. Но, когато оставам сама със себе си, единственото, за което копнея, е знанието. Не мога и не искам да чакам, за да събирам опит! Искам да се обучавам сега!
И тъй, една вечер, забулена в наметалото си, отивам пак пред вратата на школата и моля да бъда приета. Поради високопоставения ранг на родителите ми, знам, че няма да ми бъде отказана среща. Този път ме отвеждат в градината, където Той стои под една палма.
Покланям Му се, Той отвръща на поздрава ми и после се взира в мен със сияещите си очи. Имам чувството, че гледа вътре в мен. Нищо не казвам! Защо да говоря, когато Той вече знае всичко? Оставаме така – безмълвни, известно време, после Той става и полага ръцете си на раменете ми. Отново чувствам силата, която преминава в тялото ми от тях. Пита ме:
– Защо си дошла?
– Татко на душата ми – отвръщам пламенно аз – защо ме питаш, като вече знаеш? Нещастна съм, защото ми отказа обучението! Нямам други желания, нито други мисли, само това! Моля те, не ме отпращай втори път!
Той отново гали с обич косите ми и казва сериозно, почти тъжно:
– Вече дадох отговор на молбата ти! И ти обясних подробно защо! Успокой се, дете, имай търпение! Живей като останалите млади хора – занимавай се с приятни занимания, забавлявай се с другите младежи, весели се и нямай грижи. Още е рано за това, което искаш!
– Но, татко – казвам развълнувано – та аз мога да мисля само за обучението, защото с каквото и да се захвана, мислите ми се връщат все там. Аз съм разумна, дори твърде разумна и знам какво е добре за мен.
Той се развеселява от думите ми:
– Дете, дете, след като си разумна, опитай да проумееш, че за обучение ти е твърде рано! Натрупай нужния опит и ела тогава!
Ох! С Него не е така лесно като с другите хора около мен! С тях е достатъчно да изявя желанието си или да се усмихна кокетно, но Той… силите ми отскачат от Него като стрели от скала!
Пак се покланям дълбоко и си тръгвам!
…
През нощта пак не мога да мигна, а на другия ден и в дните след него ходя неспокойна и нещастна. Чрез раждането ми в плът, съзнанието ми е било притъпено, усещам го и се чувствам като в постоянен мрак. Искам да виждам ясно, въпреки че съм затворена в тяло. Искам да знам, искам да ме обучат! Защо трябва да чакам? Ако любовта досега ми е безразлична, ще бъде така и после – когато стана всезнаеща. Дори сега знам, че физическата любов е най-низшата форма на любовта, една необходимост на природата – за да се създава поколение! Защо да бъде опасно за мен това, че все още нямам такъв опит? Та нали имам разума и съзнанието си, които ще ме предпазят от тази опасност? Няма да попадна в капана на природата, в капана на нейната любов! На това изкушение мога да устоя!
Така си блъскам главата всеки ден и всяка нощ. И вече не мога да издържам! Вземам наметалото и тръгвам към школата. Преминавам отново през дългата галерия с колоните. Искам да Му кажа, че не се боя, че ще бъда достатъчно силна. Той може спокойно да ме приеме на обучение.
Той пак ме посреща в малката си приемна. Влизам, покланям се и казвам решително:
– Татко на душата ми, исках да се подчиня, но не мога! Копнежът ми по знанието е тъй силен, че дойдох отново. Не мога да разбера защо да чакам, като съм съвсем сигурна, че имам достатъчно сили да устоя на изкушенията на физическата любов. Умея да се самоконтролирам! Моля те, приеми ме сред учениците!
След тези мои думи, Той затваря сияещите си очи и дълго остава неподвижен. Изчаквам търпеливо. Най-сетне, Той отваря очи. Става, пристъпва към мен, взема ръцете ми в своите и казва:
– Въпреки несъгласието ми, ти поиска обучението три пъти! Според закона, сега съм длъжен да те приема. Щом като отново си тук, това е знак, че въпреки опасността за теб, твоят път преминава през получаването на висшите знания още на този ранен етап. Скоро ще получиш указания. А сега си иди спокойно!
О, щастие! Най-после! Най-после ще се обучавам в школата! Всичко, за което съм копняла, се сбъдна!
Бих се хвърлила, с огромна радост, на шията Му, за да му благодаря, че се е съгласил да ме приеме като ученик, но искам да покажа, че се владея. Стоя неподвижна, само от очите ми блика радост. Той ме поглежда усмихнато и казва:
– Това, което си направила в мислите си, си го направила и реално – никога не забравяй това!
– Ах, татко, ако и бездруго го вземаш като извършено, тогава ще го направя наистина! – и се хвърлям в обятията му, целувам благородното Му лице, отляво и отдясно и силно се притискам към гърдите Му. – Благодаря ти, благодаря ти! Колко си великодушен! Ще бъда ученик! Ще бъда ученик! Толкова съм щастлива!
– Виждам, че имаш силен самоконтрол! – иронизира ме Той с усмивка!
– Само сега, татко – отвръщам с усмивка и аз – само сега! А и, в края на краищата, ти, освен Върховен ръководител, си и мой роднина, затова мога да те целувам, не е ли така? Но, когато постъпя в школата, ще видиш колко сериозна ще бъда!
– Да, това вече го знам! – казва Той, прегръщайки ме нежно, погалва косите ми и ме изпраща до вратата.
За момент ми се струва, че тъмна сянка преминава през очите Му, но улисана в щастието си бързо забравям!
Ех, аз сляпата! Глупачка такава! Като че ли Той не е прозрял всичко, още от самото начало! Сякаш не е знаел, че трябва да се случи точно така! Нима не направи всичко по силите си, за да се противопостави на съдбата ми и да ме предпази! Но дори и Той е принуден да спазва Закона и да гледа търпеливо как първо трябва да пропадна в бездната, за да мога да се издигна оттам сама. Защото, когато някой в човешко тяло не иска да слуша мъдрите слова на Знаещите, единственият начин да се научи е чрез собствените си опит и грешки!