Очевидно е, че т.нар. психотерапия не се нуждае от допълнително описание – във времена на свободен достъп до разнородна информация, всеки би могъл да открие всичко, от което се интересува във връзка с нея.
Въпреки това, няколко думи, по отношение на възможното нейно прилагане през ХХI в., може би няма да бъдат излишни:
На първо място – на ревизиране подлежи твърдението, че казуси от нематериално естество (каквито са психичните) подлежат на “лечение”, еквивалентно на физическите заболявания (болест+хапче=здраве).
След това – самото класифициране на психичните “проблеми” като “заболявания” също не издържа проверката на времето (естествено, с допускането, че тяхното наличие не е съпроводено с отклонения от здравословното състояние на физиката): “Болен съм от Агорафобия” vs “Болен съм от Грип”.
Трето – основни категории от полето на психичните науки – главно “Съзнание” и “Подсъзнание”, в комбинация с някои езотерични – “Душа”, “Чакри”, “Карма” и др. продължават да не се разбират по подходящ начин, а това повишава вероятността от възникване на заблуди – “Tормозят ме, а аз търпя – сигурно подсъзнателно мисля, че имат право или такава е кармата ми!”.
И последно – енергийните стойности, в т.ч. на материята (тялото) би следвало все по-често да се вземат под внимание, а отделянето на “физика” от “психика” да не се допуска. Енергията бива много видове, но всеки един от тях не може да се “разболее”, а подлежи единствено на изчерпване и възстановяване. Разграничаването между хуманитарните и приложните науки е хубаво да отпадне (психологията, например би могла да се “обедини” с физиката, в т.ч. квантовата).
Разбира се, всичко съществено по темата остава неизказано. Предложените твърдения имат за цел единствено да загатнат за възможностите, които съществуват. Понастоящем, би следвало да я ясно, че стандартизиран подход, вкл. към неизвестна материя, не може да донесе индивидуално насочени резултати.
А психологичното консултиране днес би могло да бъде прилагано с индивидуална насоченост, встрани от съществуващите шаблонни схеми и съобразено с конкретните елементи на всеки отделен случай.
Приеманото за “Нормално” отразява единствено честотата, според която дадено явление възниква! Днес, все повече от нас претендират за “различност”, която същевременно предполага излизане от границите на общоприетото. Индивидуалността рядко се вписва в стереотипните рамки и, в случай че бъде разбрана, приета и демонстрирана, всъщност е това, което олицетворява Еволюцията!
Отговорите винаги са съществували! Те чакат единствено въпросите!