За основа на настоящия текст е използвана извадка от “Болестта като път”, която е променена и допълнена, за да може психологичната терминология да бъде възприета по-лесно. Смисълът е запазен, а всеки заинтересован може да опита да открие в книгата оригиналната форма.
За да се възприеме написаното по най-добрия начин, е препоръчително да бъде прочетено с концентрация, повече от веднъж.
Днес, всички говорят за Подсъзнанието и неговия скрит потенциал. За подсъзнателни най-често се считат процесите (емоции, настроения, чувства, мисли, думи и действия), които остават извън обхвата на нашето Внимание (например, поставени в една и съща ситуация, реагираме по един и същ начин, не се чувстваме добре от това, но никога не си задаваме въпроса “Защо правя така?”). Подсъзнателните действия, ментални и/или физически биват забелязвани главно, когато техните следствия са оценявани от нас като негативни. Поради това, стремежът да се изследва и опознава собственото Подсъзнание е Ключ към постигането на желани психо-физични състояния, въпреки че често самият той е подсъзнателен.
Физическият свят, който всички обитаваме е изграден въз основа на баланса между противоположности, каквито може да наблюдаваме навсякъде в Природата. Те или се проявяват хронологично (например – ден и нощ, вдишване и издишване), или съществуват заедно (всяка материална частица притежава положително заредено ядро и отрицателно заредена обвивка). По аналогия, човешките състояния и действия, също са с двуполюсен характер, в т.ч. отношението към собственото подсъзнание – то се движи в диапазона между амбицираното любопитство и абсолютния страх. Пребиваването на мисълта в различните степени между тези граници предопределя естествено следствие – част от нашата същност винаги остава неизвестна за нас. Поради това се стремим да “познаем себе си” (или да станем по-наясно с подсъзнателното в нас), вкл. чрез контакти с други хора и в частност – с противоположния пол (мъжете и жените също са олицетворение на два противоположни полюса).
Партньорите ни, с течението на времето също са обекти на двуполюсното ни отношение – в различна степен ние ги обичаме или мразим, ревнуваме или сме безразлични, споделяме им или се изпълваме с недоверие и др. Тези вариации в рамките на емоцията или усещането може да се обяснят като желание, чрез поведението на партньора и реакцията ни към него, да “се срещнем” с подсъзнателното в нас.
В ежедневието, сравнително противоположни хора, нерядко се събират. Възможно е, колкото по-големи са различията между тях, толкова по-добре да си паснат, възможно е също, на даден етап да не могат да понасят присъствието си. Разликата се формира единствено от превръщането на подсъзнателното в съзнателно, т.е. – от взаимното отношение към констатираните различия – може да бъдат приети и използвани (осъзнатост) или да се наблюдава стремеж към уеднаквяването на другия със собствената личност (подсъзнателни действия).
Понякога, от удобство, страх или по други причини, използваме партньора, за да получим или изживеем нещо, за което не сме поработили лично (пр. – да се усетим по-решителни, да бъдем отменени в част от нещата, които вършим и др.). Тогава, обикновено единият партньор се стреми да осуети развитието (или промяната) на другия, защото усеща или съзнава, че статуквото и установените роли ще бъдат поставени под въпрос, а изграденото от него псевдоравновесие ще бъде разклатено.
Дисхармония се наблюдава и когато двама души подхождат различно към партньорството си – единият работи върху себе си и осъзнава, а другият единствено запълва липсите си чрез качествата на партньора. В тези случаи се създава неравнопоставена зависимост, а раздялата води до объркване, паника и неспособност за продължаване напред у инертния бивш член на двойката.
В другата крайност – връзките между хора, които си приличат, изглеждат по-удобни, но не допринасят съществено за развитието на партньорите – “силните” страни се припокриват, “слабите” се избягват, а двустранно развитие не се наблюдава.
Едно партньорство постига целта си, когато човек престава да се нуждае от другия, за да усеща баланса в себе си, същевременно съзнавайки, че цялостност може да бъде постигната единствено чрез обединение на противоположностите. В идеалния случай, в края му би следвало да са налице две по-завършени личности, които са превърнали неосъзнатите аспекти на същността си в Съзнателни. А, в случай че са останали елементи, които подлежат на корекция – някъде чака подходящият за целта човек.
Тези, които са осъзнали, че от никого не може да бъде взето това, което се намира вътре в самия теб разбират, че Любовта е висшата цел на всяко същество.
Тя не се нуждае от външни фактори, за да съществува, но без тях не може да бъде проявявана!
Комуникацията и контактите с други хора, вкл. връзките и партньорските взаимоотношение, които създаваме, са средството за проявяването на Любовта – чрез толерантност и приемане на различията, към хармония, споделяне и балансирана цялостност от две противоположности, постигнали лично равновесие.
А в един момент човек разбира, че идеален партньор няма, докато самият човек не стане съвършен!
Но… съвършени хора не съществуват!
… И така Еволюцията продължава… докато не бъде разбрана Любовта!