За целите на настоящия текст, “принцип” следва да се разбира като категорично и безспорно установена закономерност, която е общовалидна и служи за основа на редица надграждащи тези, концепции и становища. Познаването на различните принципи прави възможно постигането на достоверни изводи и заключения за непознати емпирично събития, на базата на наблюдавани принципни проявления. Аналогията, както е известно, е пренасянето на разсъждението от един признак – на друг, от една теза – в друга.
Човешката физиология е система, която не зависи от отделните вкусове и предпочитания. И, съгласно нейните алгоритми, външната и вътрешната действителност се възприемат от нас по сходни и същевременно строго индивидуални параметри – мозъците ни обработват постъпващата от сетивата информация, чрез нейното съпоставяне със собствените им бази-данни, които са различни за всеки. Различията се обуславят от редица фактори, водещи сред които са досегашен емпиричен опит, ниво на личните знания, вариации в приоритетите на вниманието и способност за концентрация. Пораждащите се впоследствие мисловни процеси, явяващи се основа на емоциите и психичните състояния, се подчиняват на същите закономерности (свързани със субективизма на опита).
От горенаписаното следва, че, за да асимилираме с приемлива адекватност произволно избрано събитие (физическо или психично), в което нямаме лично участие, е необходимо да имаме достатъчно сходна информация. В противен случай, възприятието ни се изкривява и се отдалечава допълнително от това на участниците в събитието.
В ежедневието, подобни ситуации възникват постоянно и се възприемат като нормални (по тези причини хората имат индивидуални гледни точки и усещания, влизат в спорове и противоречия и др.). Но, в сферата на професионалното психологично консултиране, подобен подход може да даде единствено нетрайни или частични резултати, както и теоретични заключения. А пълноценното третиране на психичните казуси би било възможно, единствено в случай че психолозите имат огромен личен опит, който да обхваща неизброимите нюанси в съдържанието на човешкия живот.
Познаването, обаче, на принципите, въз основа на които се изграждат, съществуват, видоизменят и изчезват събитията в Познатата Вселена – видими и невидими (материални и енергийни) дава възможност, чрез аналогични разсъждения, да се направи прагматично и лишено от субективизъм заключение във връзка с непознати за личността проявления на Действителността. Това лесно може да бъде илюстрирано чрез познати на всички примери, но тук ще бъдат спестени – настоящият текст има за цел единствено да информира, без да доказва. Достатъчно е да се осъзнае, че използването на Принципите (илюстрирани подходящо от Херметизма) и Аналогията позволява безпристрастен анализ, достигане до същността и преподаване на начини за действие с универсално приложение.
В заключение може да се добави, че описаната концепция, в една или друга своя форма, се практикува и понастоящем. Въпреки това, детайлизираното й изучаване и съзнателно използване, подобряват ефективността на психологичните консултации и съкращават сроковете, през които те се провеждат. Същевременно, усвоените тематични знания позволяват на хората, които са ги получили, самостоятелни действия при изправянето пред бъдещи затруднения.