За т.нар. психотерапия много е изречено! И идеята да се преповтарят нечии думи не би била от полза. Вместо това, няколко изречения относно възможните форми на “терапията”, може да се окажат по-приложими:
Използвам подобен изказ, защото искам да намекна за периодичната нужда от ревизиране на утвърдени концепции и становища, с оглед на тяхното адаптиране спрямо произтеклите междувременно промени, както в житейски план – конкретно и в частност, така и в нивото на знанията – научни и в резултат на “осъзнатост”.
Въпреки това, ще се въздържа от подробно излагане на теза и аргументация, и ще се огранича единствено до следното твърдение: “Когато лекарството започне да се превръща в отрова, това се дължи или на разлика в дозата, или на проявена необходимост от употреба на алтернативно лечение!”
А в полето на психичното “лечение” е тъждествено на “промяна”. Енергийната същност не може да бъде “болна”, за разлика от материалния си еквивалент. Поради тази причина първото използва второто като изразно средство!
По-надолу може да откриете някои традиционни разсъждения за естеството на психологичните консултации:
Какво е най-повърхностното въздействие на психотерапията?
Процесът на комуникацията е многопластов и съдържа открити и скрити възможности за влияние, част от които подлежат на контролиране. Човешките мисли и поведение изглеждат различно в зависимост от средата, в която се осъществяват, в т.ч. от участниците в нея. Всяка предприета форма на общуване с външен източник е с потенциал да промени личните възприятия и гледна точка. Същевременно, част от автоматизма в действията ни се изразява в отношението към приеманите за авторитетни фигури, олицетворявани в случая от психотерапевтите. Логичното следствие е очевидно – често напътствията им се възприемат и желаните състояния се достигат. Така е било, е, и ще бъде!
Но, стандартизираният подход (двустранно) може да даде единствено стандартни резултати! Възприеманото за нормално отразява единствено честотата на възникване на дадено явление и/или поведение, а стремежът към припокриването с него често е в противоречие с индивидуалността!
Във всеки случай, в който практическата амбиция съвпада с вътрешното усещане, а наличното не може да даде търсените психо-физични състояния, се налага обръщането на погледа и действията в алтернативна посока.
А най-важното винаги остава зад общоприетото значение на думите.