Втора част:
Настоящият текст, заедно с другите си части, е авторски. Той не е взет от книгата “Разговори с Бога”, но е инспириран от нея!
– Ти ли си?
– Да, Аз съм! Защо ме повика? Не си ме търсил от последния ни разговор. Минаха години!
– Прости ми, моля те! Бях объркан и обезверен. Не знаех какво да направя и как да го направя, страхувах се…
– Няма за какво да ти прощавам! Аз те обичам така, както обичам всичките си творения. Мога единствено да ви помагам, когато поискате това от мен. През останалото време наблюдавам развитието ви и се уча от вас. Виждам как падате, ставате, блъскате се в стени, заобикаляте ги, радвате се и плачете и съпреживявам всичко заедно с вас.
– Хм… затова ли ни оставяш да се лутаме? Имаш нужда от нашите емоции?
– “Нужда” не е точната дума. Аз нямам нужда от нищо. Аз съм Всичко! Създавам ви, за да ви дам възможността да станете като мен! Започвайки от абсолютното начало, да натрупате цялото знание, което имам Аз и така да ми го предадете по различни начини. Всеки от вас, по своя начин! Така, всичко, което Знам, постоянно се връща при мен в нова форма. И винаги ще бъде така!
– … май започвам да разбирам по-дълбокия смисъл на общуването между хората…
– :) Поздравявам те, ако е така. Сега вече знаеш, че винаги, във всичко има смисъл. Смисъл за всички!
– … е… как е възможно? Как би могъл, дори и Ти, да планираш толкова малки детайли и да заложиш значение в тях?
– :) Не ми се налага! Достатъчно беше да създам еднакви Закони, които да действат навсякъде, където има Мое творение. Останалото го създавате вие – чрез мислите и постъпките си.
– Да не казваш, че с мислите си предизвикваме събития???
– И да и не! Бихте могли и да го правите, по отношение на материята и нейните форми, но засега повечето от вас не са в състояние. Що се отнася до “Одушевения живот”, както го наричате вие, в него мислите ви са основна движеща сила. Те са в началото на вашите емоции, мнения и настроения, които впоследствие моделират характера и естеството на действията ви. Това, което правите, създава различните събития, с които се срещате!
– Чакай, чакай! Много добре знаеш, че в много от тези “Събития”, както ги наричаш ти, освен нас, участват и други хора. Един или повече! И тогава, много често се стига до развръзки, които съвсем не са по вкуса ни. Т.е. в по-голямата част от случаите, когато са ангажирани и външни фактори, резултатите не зависят само от нас – нито от нашите мисли, нито от нашите действия!
– Това е така… и не е така! :) Наистина, въпреки това, което ти правиш, често се стига до нежелани от теб последици. Това, обаче не означава, че ти не си част от причината те да се случат! В действителност, ти правиш избор за своето участие, само че често изборът ти е неосъзнат! Т.е. ти действаш подсъзнателно и затова не си даваш сметка за ефекта от твоето участие в ситуация, включваща и други освен теб. А после, когато всичко възникне, обикновено мислиш, че нещо се случва “На теб”, а ти с нищо не си го предизвикал и нищо не можеш да направиш.
– Оу, тези въпроси за Подсъзнанието никак не са ми ясни! Опитвам се да разбера докъде се простира влиянието ми върху събитията в моя живот. Всички говорят за Съдба и Карма, за Свободен избор и прочее… Как да се ориентирам аз, за да успея да постигна някаква яснота?
– Радвам се, че попита! :) Първо – няма нужда да разбираш Подсъзнанието, Съдбата или Кармата! Освен ако не държиш! Твоята работа, както си разбрал, е да “вървиш”… нанякъде. Естествено, най-често не знаеш накъде, но… можеш да разбереш и без чужда помощ. Просто прави нещо – ако повтаряш минали действия – ще продължават да ти се случва същото, ако действаш различно – различни ще бъдат и резултатите!Ти знаеш най-добре от всички, ти усещаш най-ясно от всички! Ако си позволиш да се вслушаш в собствения си “вътрешен глас”, той винаги, най-ясно ще ти подсказва посоката.
– Но той, “Вътрешния глас” много често мълчи!
– Мълчи, защото не му задаваш въпроси. Или, когато задаваш – не искаш да чуеш отговорите! Или нямаш търпение да ги почакаш! Всъщност, трудното е да разграничиш Гласа на желанията си от Вътрешния си глас – вие го наричате “интуиция”. Останалото е лесно – щом се научиш да й се доверяваш, просто задаваш въпрос и следваш усещанията си.
– Звучи ми леко недостоверно! Вместо да се занимавам с този “Глас” не е ли по-лесно да питам тези, които знаят – астролози, нумеролози, медиуми, ясновидци…? Познавам доста от тях и много хора се възползват от услугите им. Така ще се предпазя от доста грешки.
– Не знам защо ме питаш? Явно си свикнал винаги някой друг да решава вместо теб! И грешките не съществуват, освен в твоята глава!
– Но защо отново започваш да ме нападаш? Нали си тук, за да ми помагаш?
– Точно така! Това и правя! Но помощта не винаги изглежда така, както си я представяш ти!
– А не трябва ли да бъде поднесена така, както я искам аз? Нали говориш за толерантност?
– Имаш право! Точно така би следвало да се поднася помощта – когато е поискана и във вид, който може да бъде разбран. Естествено, има изключения, но… да кажем, че сега не са толкова важни.
– Никой не ми е говорил така! Започнах да се обърквам! Ти винаги си съгласен с мен, от друга страна постоянно ме оборваш и успяваш някак да вмъкнеш твоите си тези!
– Извинявай, но какъв смисъл би имал разговор, в който събеседникът ти казва неща, които вече са ти известни? С какво би ти било полезно това? И, да – съгласявам се с теб, защото съм сигурен, че това, което казваш е вярно.. за теб!
– Ето, пак го правиш! Не знам докъде ще стигнем така!
– Докъдето пожелаеш!
– Просто ми кажи това, за което те помолих!
– Добре! Ти пита мен дали е хубаво да питаш други хора, как ти да живееш твоя живот, нали?
– Ъъъ… да!
– Правил ли си го досега?
– Много пъти!
– Да продължавам ли да те питам?
– … не… недей… мисля, че разбрах…