І. Работа на мозъка.
Мозъкът е най-важният орган в човешкото тяло. Той създава и контролира както нашите физически действия и възприятия, така и психичните ни процеси. Устройството му е сложно като с преобладаваща важност е Главният мозък (разположен в черепната ни кутия), чиято работа ще разгледаме тук.
Съвсем схематично – Главният мозък се състои от две полукълба (ляво и дясно) които са свързани помежду си. Съвсем доскоро се считаше, че в тях са обособени т.нар. центрове за различните ни умения и възможности, например: практически и аналитични (вербален изказ, четене, писане, логически операции) – в лявото полукълбо; творчески и артистични (въображение, интуиция, емоционални възприятия) – в дясното. И, когато извършваме определена физическа или ментална дейност, използваме съответното полукълбо (лявото или дясното), което доминира. Въпреки че това твърдение не е съвсем лишено от смисъл, съвременни изследвания недвусмислено доказаха, че мозъчните полукълба работят съвместно и се допълват. Връзката между тях осигурява необходимата комуникация и прави възможни способностите ни да обработваме разнородна информация за единица време (например – когато шофираме, ние координираме движенията си за управлението на автомобила, преценяваме скорост и дистанция, следим за положението на другите участници в трафика и др. – даже често и говорим по телефона :)). Т.е., можем да бъдем абсолютно спокойни – всеки от нас използва както лявото, така и дясното си полукълбо (разбира се, интензитетът на тяхната ангажираност е различен и в пряка зависимост от моментната психо-физична дейност) и дори може да развива уменията си в тази посока.
Мозъчните клетки (неврони) от двете полукълба изпълняват функциите си чрез взаимна комуникация по електро-химичен път, в резултат на която се създават и излъчват т.нар. мозъчни вълни. Тези вълни представляват алгоритмите, програмите или кодовете на всяко човешко действие – от дишането до най-сложните ни мисловни операции, и съответно, в зависимост от вида, броя и сложността на изпълняваните операции, са с различни честота, амплитуда и дължина (разг. – “с различни вибрации”).
ІІ. Основни нива на функциониране на мозъка.
Може да разграничим четири основни честотни диапазона (или нива), в които функционира Главният мозък:
1. Мозъчни вълни (вибрации) със средна честота от 14 до 30 Hz – „Бета“ ниво – състоянието, в което се намираме когато сме активни и изпълняваме обичайните си дейности.
2. Вибрации с честота 7-14 Hz – „Алфа“ ниво – възможност за засилен контрол над Вниманието и “изключване” на паралелно протичащи събития и мисловни процеси. Съпроводено е от неподвижност и/или лека отпуснатост на тялото, визуалното изражение е на концентрация или лека унесеност.
3. Вибрации с честота 4-7 Hz – „Тита“ ниво – по-голяма физическа и психическа релаксация, пълен контрол над Вниманието, силна възприемчивост към интуитивни възприятия. Сън в по-ниските интервали.
4. Вибрации с честота 0-4 Hz – „Делта“ ниво – още по-голяма отпуснатост на тялото, състояние на дълбок сън.
В последните години е регистрирано и „Гама” ниво (вибрации с честота от над 30 до около 100 Hz), което е явен показател за увеличаването на нивото на стреса в живота ни.
Мозъкът работи динамично и без чужда намеса, на дневна база извършва многобройни честотни пикове и падове. Важното за него е през по-голямата част от времето, през което е най-активен (през деня), да функционира в по-умерени режими. Впоследствие му е необходима периодична почивка (през нощта).
III. Значение на мозъчните вълни в междуличностната терапия.
Ако направим аналогия с компютърен процесор, лесно бихме разбрали, че колкото повече “процеси” са активни (колкото повече неща вършим за единица време), толкова по-натоварен е процесорът (толкова по-висока е честотата на мозъчните вълни). И продължителната работа в подобни условия често води до забавяне, грешки и прегряване (неспособност за концентрация, погрешни решения, психическо и физическо напрежение, стрес). Очевидна необходимост – от редуциране на дейностите, корекция и възстановяване.
И, тъй като ние не сме свикнали да правим това сами, често (въпреки че не бихме го признали) имаме нужда от услугите на психотерапевт. Той (препоръчително) е наясно с особеностите и функционирането на мозъка и създава за него “здравословни” условия. По този начин се постига стабилна основа, върху която може да бъдат осъзнати причините за различни физически и психични казуси, както и да бъдат взети решения за необходимите промени. За целта се използват именно характеристиките на мозъчните вълни от нискочестотния спектър и преимуществата им пред високочестотните.
Повече за мозъка – ТУК!