ТЕЛЕПАТИЯ
За проява на “телепатия” (от гръцки – буквално “далечно чувство”) се счита способността да се приемат и/или предават мисли от разстояние.
Интересът на изследователите на т.нар. парапсихични феномени към телепатията датира още от края на XIX в., когато в Англия и САЩ започват първите опити за проучването й. Впоследствие географския обхват на експериментите се разширява като особено активна дейност развиват водещите държави от двете страни на Желязната завеса (САЩ и СССР). Освен натрупването на положителни резултати за съществуването на телепатията, това позволява и да бъдат открити нейните “производни” – човешките способности за “далечно” виждане (добиване на информация за лица, събития и обекти, които са физически разделени от получаващия субект) и за “прекогниция” (умението да се предвижда настъпването на бъдещи събития). През годините видът, обхватът и сложността на експериментите непрекъснато се променят (започват от опити за “предаване” на информация за карти с нарисувани прости символи, преминават през предмети с усложняващи се форми, картини, снимки с множество детайли и достигат до кратки сюжети), “получателят” се приспива или се поставя под хипноза, напредването на технологиите присъединява електроенцефалографа и изолираните от електромагнитно излъчване помещения и др. Това, което остава константа са резултатите – те недвусмислено потвърждават наличието на телепатията!
Понастоящем, след провеждането, в продължение на повече от две столетия, на над 3 000 независими международни изследвания с документирани резултати, съществуването на телепатията, както и условията за възникването й са доказани по безспорен начин. Това, което (може би) остава неизвестно е какво всъщност се случва по време на телепатичното общуване, кой може да участва в него и по какъв начин да “разшири” уменията си в тази връзка?
Отговорите, за щастие, са налични. Въпреки че, за да се разбере в детайли процеса на телепатичното общуване, е необходимо преди това да бъдат изяснени способностите на мозъка за работа на различни честоти, характера на мисълта като главен продукт на мозъчната дейност, същността на съзнанието и подсъзнанието, както и на енергията и вибрациите. Едва тогава човек може да започне целенасочени тренировки за усъвършенстване на телепатичните си възможности. Лошата новина е, че е ще ви е нужен поне още един (трябва да има “приемник” и “предавател”).
По тази причина ще се въздържа от подробното описание на гореизброените компоненти. Може би принципната схема за възникване на телепатия ще е достатъчна на този етап:
Нека да повторя какво е практическото проявление на телепатията – тя представлява взаимен трансфер на разнородна информация (за емоции, усещания, чувства, настроения, намерения, хора, факти и събития) между най-малко две лица, които са отделени физически едно от друго (независимо на какво разстояние) и общуват единствено чрез мислите си! Т.е., ако искате да предадете телепатично информация, първо избирате нейния “получател”, а след това му “изпращате” това, което сте решили. Той получава информацията и преценява дали да я приеме или да я отхвърли. Същото важи и за вас, когато сте в ролята на “Приемник”. За да се осъществи трансфера, задължително и достатъчно условие е “предавателят” и “Приемникът” да са на една честота, т.е. съзнанието им да е “отворено” за ответната страна. Затова в ежедневието телепатия се наблюдава предимно при близки хора – майка и дете, интимни партньори, близки приятели и др. – защото техните съзнания са взаимно отворени! Това е всичко!
Съзнавам, че това, което предоставям за телепатията може да се окаже недостатъчно за някои от вас, но гореспоменатите описания на явленията, които възникват, за да се осъществи тя, са предмет на обемиста и терминологично богата разработка или на целенасочени въпроси от страна на заинтересованите.
Който търси – ще намери, който иска – ще види и ще разбере!