“Разговор с Бог”
Част I
Настоящият текст, заедно с другите си части, е авторски. Той не е взет от книгата “Разговори с Бога”, но е инспириран от нея!
– Кой си ти?
– А ти кой си?
– Един объркан човек!
– Честито тогава!
– И ти ли ми се подиграваш? Не искам да си говорим!
– Както искаш! Винаги става както искаш!
– Отивай си! Дори не знам откъде се появи!
– Не мога! Аз съм Всичко!
– Тогава аз си тръгвам!
– Не можеш! Аз съм навсякъде!
– Така ли?!? А къде беше досега? Защо не се появи, когато страдах? Защо те нямаше, когато бях объркан? Защо не ми помогна, когато имах нужда? Защо не ми обясни, когато исках да знам?
– Ако знаеш колко пъти съм чувал това! Безброй! Спести си усилията за съществените въпроси!
– Съществените въпроси! Кой си ти, по дяволите? И защо не мога да се отърва от теб!
– Няма значение кой съм, а какво мога да ти кажа! И съм тук, защото ти ме викаш. Всъщност… винаги съм бил тук… или там! :)
– Аз те викам??? Нахалството ти няма граници! Аз искам да ме оставиш на мира!!! Махай се!
– Да, думите ти са такива! Но те са само параван! Душата ти копнее за мен! Мислите ти ме държат тук!
– Мислите ми, дрън-дрън! Мислите ми търсят единствено Пътя! Пътя към покоя! Не мога повече така! Искам спокойствие!
– Покоят? Към него няма път! Това не е място, където можеш да отидеш! Покоят е нещо, което да намериш вътре в себе си!
– Ха-ха! Това съм го слушал знаеш ли колко пъти? Пише го в поне 100 книги!
– Ами… може би е било добре да го чуеш! :)
– Продължаваш, нали! И ти си като всички останали! Грижиш се за тях, а те те нараняват! Даваш им всичко, а те те обиждат! Посвещаваш им най-доброто от себе си, а те не го оценяват! Помагаш им, а те те изоставят! Обичаш ги, а те те карат да страдаш! Имаш нужда от тях, а те си тръгват! Вярваш им, а те те разочароват!
– Нищо не разбираш, нали? :)
– А ти всичко ли разбираш?
– Няма значение!
– Не, не мога да говоря с теб повече! Моля те, тръгни си!
– Как да ти обясня, че не мога да си тръгна! Аз съм Навсякъде!
– Лъжеш! Лъжец! Току що се появи! Досега те нямаше!
– Така си мислиш ти! През цялото ти време бях тук, отговарях ти и те подкрепях, изпращах ти пратеници, знаци и сънища, но ти беше неспособен да ги разбереш. Както и много други като теб. Постоянно го правите и аз съм свикнал! Но днес, за пръв път изпълни правилно действията, за да осъзнаеш връзката помежду ни. Не разбираш ли… пътят ти през годините те доведе дотук. Доведе те дотам, че да можеш да чуваш думите ми. Ти успя! Бъди благодарен на себе си! Защото занапред винаги ще можеш да се възползваш от съветите ми… винаги, когато ги поискаш!
– Кой си ти, за Бога?
– Бога! Така ме наричате вие, хората!
– Ха-ха! Поне ме разсмиваш! Ако беше Бог, нямаше да ме оставиш да страдам! Нямаше да позволиш други да страдат! Нямаше да допуснеш лошите хора да съществуват! Нямаше да си безучастен към несправедливостта и неправдата. Нямаше да толерираш неравенството между хората, глада и войната! Нямаше да създадеш Света ни, такъв, какъвто е – жесток и пълен с фалш и лъжа!
– Ха-ха! Поне ме разсмиваш! Не си ли чувал, че Аз съм съвършен! Съвършен, разбираш ли? Аз не мога да създам нещо, различно от себе си! Всичко, което правя е като Мен – съвършено! И Света, който познаваш, и всичко, което си виждал, както и това, което не си, самият ти – всичко е съвършено! Вие, хората създавате това, за което говориш ти! Вие предизвиквате Злото, вие сте автори на неправдата и неравенството, вие разрушавате хармонията! Вие, хората сте най-противоречивото нещо от всички противоречия, които съществуват!
Вие:
– искате да бъдете харесвани, но самите вие не се харесвате;
– желаете да ви приемат такива, каквито сте, но вие не приемате останалите;
– иска ви се да общувате, но оставате сами;
– имате нужда от помощ, но не я приемате;
– мислите за едно, казвате второ, правите трето, а после страдате, че не ви разбират;
– изпитвате радост, но не я изразявате;
– стремите се към щастието, но не искате да се променяте;
– проваляте се, в собствената си илюзия, и обвинявате всеки друг, но не и себе си;
– въобразявате си, че може да притежавате някого или нещо и чакате да стане “Ваша собственост”, за да се почувствате добре;
– искате да знаете, но спирате да учите;
– приемате близките си за даденост, а когато ги загубите, съжалявате;
– преминавате по инерция по утъпканите житейски пътища, а когато не ви донесат това, от което имате нужда, обвинявате всички, но не поглеждате към себе си;
И още куп крилати фрази (“щастието не е спирка…”, “Не живей в миналото, нито в бъдещето…”, “не е важно какво имаш, а кого имаш…” и др.), които вашите Учители не спират да ви пишат в произведенията си. Между другото, те са полезни в началото, отварят кръгозора. Но, след това… след това се налага по-упорито търсене!
– Поздравявам те! Току що сложи всички под общ знаменател!
– Благодаря ти! Но дали Аз сложих всички под общ знаменател? Или току-що Ти призна, че хората са различни, че съдбите им са различни, че възгледите им са различни, че степента им на удовлетвореност е различна?
– Нищо не съм признавал! Признавам само, че добре боравиш с думите!
– Както искаш! Знам, че не ми вярваш! Знам също и, че скоро ще го направиш!
– А откъде си толкова сигурен? След всичко, което избълва за нас – хората!
– Просто използвам твоите думи в различен контекст. Различен контекст – разбираш ли? Успееш ли да разбереш, че контекстът на събитията в живота ви е различен, ще уловиш нишката, която търсиш.
– Много знаеш ти! Един отговор не си ми дал! Единствено ме объркваш със сложните си концепции!
– Извинявай! Попитай ме каквото искаш.
– Не искам да те питам! Не искам някой да ме съветва! Не искам да се намесват в живота ми! Не искам да ми казват какво да правя! Не искам да се чувствам зле! Не искам и постоянно да съм под напрежение! Не искам да изпълнявам чужди желания! Не искам да върша работа, която не искам! Не искам… да страдам повече!
– А какво искаш?
– Не чу ли? Искам точно обратното!
– А по-конкретно, дали може!
– Не може! Сети се сам, нали всичко знаеш!
– Благодаря ти!
– Къде изчезна… загубих те… да… и ти ме изостави! Прекрасно! Да не се беше появявал!