За основа на текущата разработка послужиха избрани извадки от „Болестта като път“, които са допълнени и разширени. Въпреки това са представени в синтезиран вид. Съдържанието не е съобразено с широката читателска аудитория и за подходящото му асимилиране може да се наложи запознаването с допълнителни информационни източници. Възприемането му ще бъде улеснено, в случай че в текста се търсят принципите, които стоят зад думите и понятията.
„Потиснато психическо качество“ (или черта на характера) се наблюдава, когато даден човек не осъзнава неговото наличие или обратно – наясно е, но не забелязва връзката между него и соматичната му проява.
Цялостната информация за познатата Вселена може да бъде открита във всяка нейна точка – „Цялото се съдържа в частта и частта съдържа Цялото!“. Това важи и за хората – невидимата същност на съзнанията или спецификата на характерите им се разкрива навсякъде върху техните тела. Поради това, индивидуалният модел на поведение на отделния човек може да се открие във всяка част от тялото му – в окото, в ухото, на ръката, по лицето и телосложението, както и по кожата.
Кожата е най-големият орган, с който разполагаме. Нейните функции се осъществяват в широк диапазон с крайни полюси „Ограничаване“ от външния свят и неговите обитатели и „Контакт“ с тях. Кожата е нашата външна материална граница, която същевременно ни свързва с обкръжаващата ни среда. Чрез кожата ние докосваме и влизаме в съприкосновение един с друг. Тя отразява нашата същност – такива, каквито наистина сме (вместо такива, каквито твърдим, че сме или искаме да бъдем).
Върху кожата се отразяват протичащите психични процеси и реакции. Всеки човек, в една или друга степен, се изчервява от срам, пребледнява от уплаха, изпотява се от страх или от притеснение, настръхва от ужас и др. И това са само най-очевидните прояви. Освен тях, всички останали психо-физични състояния също се отпечатват върху кожата. Каквото и да се появи по нея – зачервяване, подутина, възпаление, пъпка, абсцес – времето, мястото и обстоятелствата при появата им указват протичането на съответен вътрешен процес. Всичко Видимо е само отражение на Невидимото, а от Видимото можем да съдим за Невидимото – влизаме в една стая и от това, което има в нея, си вадим заключение за нейните обитатели, които в момента не са там.
Ние хората, най-често се стремим да скрием от света и от себе си, истини, които, обаче, кожата ни издава. По тази причина, постъпваме аналогично и със самата кожа – опитваме да прикрием признаците по нея. Това изкуство на заблуждението се нарича козметика. Чрез използването й (в описвания контекст) се представяме външно, като такива, каквито не сме. Опитът за заблуда е в различни степени, но символиката често убягва и на самите нас – понякога толкова се вживяваме в илюзията си, че я приемаме за неотменна част от себе си (злоупотреби с козметични препарати, пристрастеност към разкрасителни процедури, татуировки и др.).
Въпреки това, Природната закономерност, както и личният опит, който всеки притежава, показват, че козметичните препарати често се оказват недостатъчни, дори в ролята си на Заместители, каквито всъщност са. Различните видове кожни обриви и свързаните с тях алергични реакции са основни признаци, които, разчетени правилно, водят до своите психични източници.
Първоначалното тълкувание при кожен обрив е, че нещо задържано „вътре“ пробива границата и се стреми да излезе навън. Но, Новото, обикновено е непознато, поради което се посреща със страх. Създава се оксиморонна ситуация, при която привлекателността на Новото и страхът от него се противопоставят със сходна сила. Всъщност, всеки вътрешен конфликт протича по този модел – въпреки претенциите си за „уникалност“, хората са устроени идентично. Единствено поводите за появата на конфликта са различни – първоначалните са затруднения с изразяването на емоционалност, сексуалност, любов, партньорство (обусловени от естествените стадии на съзряването на индивида), а впоследствие към тях се добавят страх, несигурност, неувереност, несъгласие, гняв и др.. На човек му се иска да направи или да се докосне до нещо, което му липсва, но не се решава да го „опита“. Същевременно, нерядко се срамува от желанията си, поради което генерира вътрешно напрежение, съпроводено често от автоагресия. Всичко това се материализира по кожата като различни по вид възпаления и обриви. Кожата се “възпламенява” и това показва, че даден вид емоция иска да прекрачи съществуващите граници, но е възпрепятстван от Съзнанието или Подсъзнанието. Чрез акнето човек, най-често, подсъзнателно, се защитава, защото то създава пречки (в собствената му представа, която също, по правило, е подсъзнателна) за физически контакт. Същевременно показва неспособността му за изразяването на емоции, желания или сексуалност. Потиснато желание да се изпита възбуда (вкл. извън физическата) се превръща във възбудена кожа! Акнето се появява изключително по лицето, а при момичетата – също и по деколтето (понякога и по раменете и гърба). Останалите части от тялото остават незасегната от него, тъй като обикновено са покрити от дрехите.
Впоследствие, у възрастния индивид, възникналото някога на база сексуалност, акне, рецидивира и започва да се появява по най-различни поводи. Навикът за самозащита се разпростира върху цялостното поведение – човек изживява телесно това, което не си позволява психически.
Алергията представлява физическа свръхреакция към външно за организма вещество, разпознато от него като враждебно. В тези случаи, имунната система започва да образува антитела срещу алергените и така, от гледна точка на тялото, отговаря с целесъобразна защита срещу външните причинители. Тази защита при алергичните хора е неколкократно засилена. Те формално (подсъзнателно) считат редица външни вещества за вредни, поради което следва да бъдат избягвани или атакувани. Проявите на алергия са израз на защита и агресия, която е изтласкана в тялото. Алергичният човек има проблеми със своята агресивност, които обаче не признава пред себе си, поради което не изразява.
При алергията агресията от съзнанието е слязла в тялото и действа чрез него: защитава и напада, бори се и побеждава. За врагове се обявяват най-безобидни обекти: цветен прашец, козметика, домашен прах, слънчева светлина, животни и др. Изборът е неограничен. Склонният към алергии не се спира пред нищо, той има нужда да се бори с всичко и с всеки.
Повечето алергени са израз на жизненост, сексуалност, любов, плодовитост, агресия, мръсотия – във всички тези сфери животът се проявява в най-виталната си форма. И точно тази жизненост внушава страх у алергичния човек – защото той, въпреки че не би го признал, се страхува (по ред причини) от живота на свобода.
Агресията също така, е свързана със страха. Човек се бори с това, от което се страхува! По-внимателното вглеждане в активните за конкретен човек алергени, бързо разкрива кои сфери на живота всяват страх у него. Съпоставката с мнението му по предложени теми и наблюдаването на поведението му, докато го изразява, дават окончателния облик на ситуацията.
Алергиите може да бъдат премахнати трайно, единствено когато започнем да си признаваме това, което до момента избягваме и/или отричаме, а впоследствие го приемем и пристъпим към елиминирането му. Във всеки останал случай, психичният източник, ще намира нови изразни средства, изпълнявайки благородната си кауза – да не допусне да се отклоним безвъзвратно от собствените си същност и път.
При кожни проблеми, в т.ч. алергии, човек следва да си постави следните въпроси:
1. В какво се ограничавам психически?
2. Стремя ли се към някаква форма на емоционална изолация?
3. Имам ли проблеми с изразяването на емоциите – пред себе си или пред други хора?
4. Зад резервираното ми поведение крие ли се потиснато желание за близост?
5. Кое от изброените: израз на разнородна емоционалност, сексуалност, страх, срам, несигурност, агресия, неприемане, в т.ч. на част от/себе си и др. – се материализира върху кожата ми?
6. Защо не третирам своята агресивност в съзнанието си, а я принуждавам да действа в тялото ми? От кои сфери на живота си изпитвам страх и се стремя да ги избягвам?
Искрените отговори представляват първата стъпка към… собствената ни същност. Тя, не винаги е по вкуса ни, но винаги подлежи на развитие и усъвършенстване. Това, в крайна сметка, е едно от предназначенията на Живота в материята – да опознаем възможностите и дефицитите си, както и – чрез теория и практика, да ги развием до пълния им потенциал. И всичко по Пътя ни, дори най-негативното, притежава своя градивен смисъл, който следва да се научим да откриваме. Възможностите за това се намират във всеки от нас.