По ред причини (главно – слаба осведоменост), хипнозата продължава да бъде възприемана погрешно. В общия случай това създава негативна нагласа към нея, а впоследствие и въздържане от използването й. Затова, малко допълнителна информация за нейната същност, вероятно ще бъде полезна.
Хипнозата може да бъде обяснена дори ако се абстрахираме от научните доказателства (каквито са налични). Нейните елементи възникват спонтанно и ако наблюдаваме достатъчно дълго произволно избран човек, той ще прояви всички тях: ще заспи и ще се събуди; ще пропусне да забележи (особено ако е мъж :) ) нещо, което е под носа му или ще си въобрази, че вижда нещо, което не е там, където той смята (например, ще види в мрака зловеща змия, която всъщност е старо въже); ще забрави важни за себе си факти или внезапно ще си спомни нещо отдавна забравено; ще се вглъби дълбоко в дадено занимание и ще загуби представа за времето (а може дори да се нарани без да забележи); ще се отпусне в удобна поза и ще помечтае и др.
Основен факт осносно хипнозата, който би следвало да се взема под внимание, е именно нейното наличие под различна форма в менталните и физическите действия на човека в ежедневната му среда. Целенасочено инициираната хипноза представлява имитиране на условията, при които тя възниква по естествен път. Начините за ефективното й възпроизвеждане са отворена динамична среда и следва да бъдат съобразени с индивидуалните характеристики на отделните хора. Самите те носят в себе си необходимите признаци, на които да се обърне внимание с оглед изграждането на ефективна хипнотична сесия.
Какво е внушението? Преди всичко – да накараш някого или да му повлияеш да направи нещо, което ти искаш. Но, тук, по правило се пропуска фактът, че изборът да го направи или не, винаги принадлежи на човека, който действа! Разбира се, в голяма част от случаите този избор е неосъзнат, но ако някой ти е повлиял за нещо, то е, защото ти си го допуснал! Защо си го допуснал е въпрос, на който следва да отговориш сам. И, при всички положения, ти е повлиял, не защото е имал контрол над теб. А, ако е имал контрол, е било, защото ти си му го осигурил.
Внушението далеч не се ограничава в рамките на формалния процес на хипнозата. Огледайте се наоколо и ще забележите, че животът ни в голяма степен се основава на внушения – реклами, обяви, препоръки, съвети… Истината е, че ние се нуждаем от тях, защото обемът на знанията ни често е недостатъчен, за да вземем самостоятелно решение. Затова търсим чуждо мнение, а то е внушение. Но… изпълняваме единствено тези внушения, които искаме да изпълним!
Мозъкът генерира хиляди електрохимични импулси за единица време. Голяма част от тях са нашите мисли и в техния лабиринт често се ориентираме трудно и не успяваме да открием най-подходящата за момента (в много случаи съвсем целенасочено отказваме). А трансът, достигнат, чрез хипноза, ни позволява както да подобрим концентрацията и да управляваме по-добре вниманието си, така и да изследваме психичния си потенциал.
Що се отнася до отделните етапи на хипнотичния процес – те също са взети от ежедневието ни. Искаме да понижим мозъчната активност – започваме от физическата, насочваме се към тялото – наблюдаваме при какви условия то реагира по търсения от нас начин, в естествената си среда и ги пресъздаваме. След това, възнамеряваме да насочим мисловния поток в определена посока – отново проследяваме как и кога вниманието се пренасочва без чужда намеса. И така нататък…
Хипнозата не е нито в жестовете, които хипнотизаторът прави, нито в тона му или в тембъра на гласа, не е в думите или фразите, които използва, както и не е в обстановката, която създава. Същевременно тя е във всичко това, взето в различни комбинации, в различна последователност, по различен повод, в различно време!
Разбира се, немалко във връзка с хипнозата остава неизказано, но споделеното е съобразено с широката аудитория, с оглед нейното информиране в полезни за нея граници. Убеждението, че хипнозата е ефективен катализатор на волята, паралелно с приемането, че контролът над собственото ни съзнание принадлежи единствено на нас, са достатъчни, за да се обърнем към възможностите, които тази специфична среда предлага.
Съвсем накратко за използването на хипнозата от мен:
Бих казал, че подходът ми към хипнозата, както и нейното използване, са подчертано научни, т.е. не се основават на вяра, а на знание. Тъй като считам, че всяко нещо, което правим, би следвало периодично да се развива и усъвършенства, постъпвам аналогично и спрямо хипнозата. Прилагам я по различни начини, когато преценя, че тя би била полезна в конкретния случай. Резултатите са позитивни. :)