Психотерапия (от гръцки „психи” – дух, душа и „терапия” – лечение) – „наука за лечение на душата”, т.е. това е съвкупността от методи (главно емпатийно слушане, наблюдение, анализ, консултиране, обучение), чрез прилагането на които се цели да се възстанови или изгради психичното равновесие на личността. Същевременно, тъй като голяма част от физическите неразположения са свързани с психични, чрез психотерапия могат да се премахват и някои физически проблеми.
Класическите психотерапевтични сесии, които все още широко се практикуват, представляват беседа, която е предназначена за изясняване на същността на изпитваното затруднение и предписването на варианти за отстраняването му. Те имат предимно императивен характер и действително са подходящи за определен тип хора (“Прави това, което аз казвам!”). Съвременните форми на психотерапия са по-скоро индиректни и са насочени главно към консултиране с цел самостоятелното достигане от страна на клиентите до подходящите изводи, а впоследствие “обучението” им за затвърждаването на необходимите умения за справяне със ситуацията.
Резултати от прилагането на психотерапия винаги са налични. Но, в отделни случаи се разминават с очакванията ни – по обективни и субективни причини, някои от които са описани в следващия раздел. Въпреки това, все още преобладаващото мнение, че да се обърнеш към услугите на психотерапевт е признак на слабост, е хубаво да бъде преразгледано, а това най-лесно се случва, когато е налична достатъчна информация по темата.